Звукът от последните му думи още отекваше в пещерите на Улго. След миг изпълнена с изумление тишина химнът на обожание отново загърмя в могъщ хор, защото всеки улгос беше издигнал глас в екстаз при това божествено посещение.
— Белар! — Барак въздъхна така, сякаш някъде бе станала експлозия. — Почувствахте ли го?
— УЛ е властна, неповторима личност — съгласи се Белгарат, после се обърна към Релг и вдигна едната си вежда. — Приемам, че вече си съгласен да дойдеш с нас, нали?
Лицето на Релг беше станало пепеляво.
— Ще се подчиня на своя бог — закле се той. — Ще отида там, където ми заповяда той.
— Радвам се, че този въпрос е уреден — каза Белгарат. — Точно сега той иска да отидеш в Рак Ктхол. По-късно може да има други планове за тебе, но в този момент Рак Ктхол е нещо, за което човек си заслужава да се тревожи.
— Ще ти се подчинявам безпрекословно — заяви фанатикът. — Както ми заповяда моят бог.
— Добре — отговори Белгарат и веднага зададе въпрос по същество: — Има ли начин да избегнем лошото време и трудностите на повърхността?
— Зная един път — отговори Релг. — Той е труден и дълъг, но ще ни изведе в предпланините над земята на хората коне.
— Виждаш ли — каза Силк на Барак, — той вече доказва, че ще бъде полезен.
Барак изсумтя. Все още не изглеждаше напълно убеден в това.
— Може ли да узная защо трябва да отидем в Рак Ктхол? — попита Релг. Цялото му държане се беше променило сред срещата му с неговия бог.
— Трябва да си върнем Кълбото на Алдур — съобщи му Белгарат.
— Чувал съм за това — призна Релг.
Силк се намръщи и го попита:
— Сигурен ли си, че ще успееш да откриеш пещерите под Рак Ктхол? Те няма да бъдат същите като пещерите на УЛ, нали разбираш. Не е много вероятно в Ктхол Мургос те да бъдат свещени — по-скоро ще бъде тъкмо обратното.
— Мога да открия каквато и да било пещера — навсякъде — уверено заяви Релг.
— Добре тогава — каза Белгарат. — Ако приемем, че всичко върви добре, ще преминем през планините и ще влезем незабелязано в града. Ще намерим Ктучик и ще му вземем Кълбото.
— Нима той няма да опита да се бие с нас? — попита Дурник.
— Надявам се, че ще го стори — отговори пламенно Белгарат.
Барак се засмя.
— Започваш да ми приличаш на алорн, Белгарат.
— Това не е задължително положителна черта — изтъкна Поулгара.
— Когато му дойде времето, ще се справя с магьосника на Рак Ктхол — мрачно каза вълшебникът. — Във всеки случай щом се доберем до Кълбото, отново ще минем през пещерите и трябва да побягаме здравата.
— И целият Ктхол Мургос ще се спусне по петите ни — добави Силк. — От време на време съм имал вземане-даване с мурги. Много упорит народ.
— Това може да ни създаде неприятности — призна Белгарат. — Ако цяла армия мурги ни последва на запад, това ще бъде прието като нашествие и ще започне война, за която все още не сме готови. Имате ли някакви предложения?
— Превърни ги в жаби — предложи Барак и сви рамене.
Белгарат го измери със смразяващ поглед.
— Добре де, просто ми хрумна — оправда се Барак.
— Защо просто не останем в пещерите под града, докато те не се откажат от търсенето? — предложи Дурник.
Поулгара твърдо поклати глава.
— Не — каза тя. — Има определено място, където трябва да бъдем в точно определено време. При това положение едва ли ще успеем да стигнем дотам. Не можем да си позволим да изгубим месец или повече, криейки се в някаква пещера в Ктхол Мургос.
— Къде трябва да бъдем, лельо Поул? — попита Гарион.
— По-късно ще ти обясня — избегна прекия отговор тя, хвърляйки бърз поглед към Се’недра. Принцесата веднага разбра, че посещението на това място е свързано с нея, и започна да я измъчва страшно любопитство.
Мандорален, чието лице беше замислено, а пръстите му опипваха ребрата, спукани по време на схватката с елдрака, се изкашля, за да прочисти гърлото си, и учтиво запита:
— Дали случайно тук имате някаква карта на местността, в която възнамеряваме да навлезем, свети гориме?
— Струва ми се, че имам една — отговори горимът, после леко почука с чашата си по масата и един слуга незабавно влезе в стаята. Горимът му каза няколко думи и слугата излезе. — Картата, за която си спомням, е много стара — обясни горимът на Мандорален. — Боя се, че няма да е много точна. Нашите картографи имат трудности с отразяването на разстоянията върху земната повърхност.
— Разстоянията нямат чак такова значение — увери го Мандорален. — Исках само да опресня паметта си относно някои кралства, намиращи се в непосредствена близост по границите на Ктхол Мургос. Не бях много добър по география, нали ме разбирате.