— Прости греховете ми.
— Какво?
— Достигнах голяма висота, за която бях недостоен.
— Сгрешил си — това е всичко. Просто не го прави повече. Моля те, стани, Релг.
— Аз съм лош и нечист.
— Ти ли?
— Имам нечисти помисли за жени.
Гарион, съвсем объркан, се изчерви.
— Всички си мислим такива неща понякога — рече той и нервно се изкашля.
— Моите мисли са грешни и порочни — изстена Релг. — Цял изгарям от тях.
— Сигурен съм, че УЛ разбира. Моля те, стани, Релг. Не трябва да го правиш.
— Молил съм се само с устните си, а не със сърцето и ума си.
— Релг…
— Търсех скрити пещери заради радостта от това, че ги намирам, а не защото ги посвещавах на УЛ. Така оскверних дарбата, дадена ми от Бога.
— Моля те, Релг…
Релг заблъска земята с ръце.
— Веднъж намерих една пещера, където ехото още пазеше гласа на УЛ. Но не казах за нея на другите, ами я задържах единствено за себе си.
Гарион започна да се тревожи. Фанатикът, изглежда, полудяваше.
— Накажи ме, Белгарион — започна да го умолява Релг. — Наложи ми тежко покаяние за моя позор.
Умът на Гарион беше кристално чист. Той знаеше точно какво трябва да каже:
— Не мога да сторя това, Релг — изрече сериозно той. — Не съм в състояние да те накажа — нито пък мога да ти простя. Ако си извършвал неща, каквито не би трябвало, това е въпрос между теб и УЛ. Щом смяташ, че е необходимо да бъдеш наказан, направи го сам.
Релг вдигна отчаяното си лице от земята и се взря в Гарион. После издаде задавен вик, изправи се несигурно и побягна с вой в тъмнината.
— Гарион! — В гласа на леля Поул звънна познатата остра нотка.
— Не съм сторил нищо — възрази по навик той.
— Какво му говори? — попита Белгарат.
— Ами той каза, че е направил най-различни грехове — обясни Гарион. — Искаше аз да го накажа и да му простя.
— Е?
— Ами не мога, дядо.
— И какво му е толкова трудното?
Гарион зяпна.
— Трябвало е да го поизлъжеш. Толкова ли е мъчно това?
— Да го излъжа? За такова нещо? — Гарион беше ужасен.
— Аз имам нужда от него, Гарион. А той няма да е в състояние да използва способностите си, ако е обезсилен от някаква религиозна истерия. Използвай ума си, момче.
— Не мога да го направя, дядо — упорито повтори Гарион. — Това е прекалено важно за него и аз не мога да го измамя.
— По-добре иди да го намериш, татко — рече леля Поул.
— Не сме приключили с този въпрос, момче — каза сърдито Белгарат и вдигна гневно показалец. След това, мърморейки ядосано, тръгна да дири Релг.
На Гарион изведнъж му стана съвсем ясно, че пътуването до Ктхол Мургос ще е дълго и неприятно.
ГЛАВА 20
Макар че лятото се задържа по-дълго в долините и равнините на Алгария, есента беше кратка. Виелиците и вихрушките, които ги бяха застигнали в планините над Марагор и сред върховете на Улго, подсказваха, че зимата ще дойде рано и ще бъде сурова. Нощите вече започваха да стават мразовити.
Белгарат се беше отърсил от моментния си пристъп на гняв след неумението на Гарион да се справи с чувството за вина у Релг, ала с неумолима логика постави върху плещите на Гарион тежък товар.
— Поради някаква причина той ти се доверява — отбеляза старецът. — Затова ще го оставя изцяло на твоите ръце. Не ме е грижа какво ще правиш, но трябва да не му позволиш да се пръсне на хиляди парчета.
Отначало Релг оставяше без отговор усилията на Гарион да го измъкне от потиснатото му състояние, но след известно време един от пристъпите на паника, причинени от мисълта за откритото небе, разтърсиха фанатика и той започна да приказва — отначало колебливо, докато накрая набра силата на истински вулкан. Както Гарион се опасяваше, любимата тема на Релг беше грехът. Момъкът беше удивен колко много прости неща са грехове според Релг. Да забравиш да изречеш молитвата си преди ядене например се смяташе за тежко провинение. Когато мрачният списък от греховните постъпки на фанатика започна да нараства неимоверно, Гарион се усъмни, че повечето от греховете на улгоса са действителни. Бяха по-скоро измислени. Онова, което непрекъснато се появяваше в разговорите им, беше въпросът за жените и похотта. Релг настояваше да опише тези греховни мисли най-подробно, създавайки огромно неудобство на Гарион.
— Разбира се, жените не са същите като нас — подхвана с поверителен тон фанатикът, докато яздеха заедно един късен следобед. — Умовете и сърцата им не са обърнати към светите неща както нашите. Те съзнателно желаят да ни прелъстят с телата си и да ни въвлекат в грях.
— Защо правят това, как мислиш? — внимателно попита Гарион.