Толнедранецът кимна, учтиво изразявайки почтителното си отношение към човека насреща.
— Калвор — представи се той. — От Тол Хорб. Избрали сте тежък сезон за пътуване на изток, Амбар.
— Какво да се прави, нужда — каза Силк. — Паричните ми възможности са ограничени, а цените на квартирите през зимата в Тол Хонет щяха да глътнат и малкото, което имам.
— Хонетите са ненаситници — съгласи се Калвор. — Ран Боруни още ли е жив?
— Беше, когато напуснах града.
Калвор направи гримаса.
— И караниците кой ще наследи трона продължават?
Силк се засмя.
— О, да.
— Онази свиня Кадор от Тол Вордю още ли продължава да бъде силната личност?
— Разбрах, че за Кадор настанали тежки времена. Дочух, че направил опит да отнеме живота на принцеса Се’недра. Предполагам, че императорът ще предприеме мерки, за да го изличи от списъка на поданиците си.
— Каква прекрасна новина — рече Калвор и лицето му светна.
— Как е пътят на изток? — попита Силк.
— Няма много сняг — отговори Калвор. — Разбира се, в Ктхол Мургос никога няма. Много безводно кралство. Но е студено. В проходите е направо мразовито. Ами как е в планините в източна Толнедра?
— Когато минахме оттам, валеше сняг.
— Точно от това се страхувах — рече Калвор мрачно.
— Вероятно щеше да е по-добре, ако бях те изчакали до пролетта, Калвор. Най-тежката част от пътешествието тепърва ви предстои.
— Трябваше да се махна от Рак Госка. — Калвор се огледа, сякаш очакваше да види някой, който подслушва, и каза сериозно: — Направо си дирите белята, Амбар.
— О?
— Сега не е време да отивате в Рак Госка. Мургите са обезумели.
— Обезумели ли? — тревожно повтори Силк.
— Няма друго обяснение за поведението им. Арестуват честни търговци по най-незначителни обвинения, всеки, който пристига от запад, непрекъснато е следен. Не е време човек да заведе дама на това място.
— Сестра ми — представи я Силк, поглеждайки към леля Поул. — Тя вложи свои пари в предприятието ми, но няма доверие в мен. Настоя да ме придружи, за да е сигурна, че не я мамя.
— Лично аз не бих отишъл в Рак Госка — посъветва го Калвор.
— Притиснат съм отвсякъде — промърмори безпомощно Силк. — Пък и вече нямам друг избор, нали?
— Честно ще ти кажа каква е цената на човешкия живот в Рак Госка сега, Амбар. Един почтен търговец, когото познавам, беше обвинен, че е проникнал със сила в женските стаи в къщата на мурги.
— Е, и това се случва понякога. Жените на мургите се славят с красотата си.
— Амбар — рече Калвор огорчено. — Този човек беше на седемдесет и три години.
— Значи неговите синове могат да се гордеят с жизнеността му — засмя се Силк. — Но защо „беше“?
— Защото беше осъден на смърт и побит на кол — отговори Калвор и потрепера. — Войниците ни подбраха и ни накараха да гледаме. Беше ужасно.
Силк се намръщи.
— И няма никаква вероятност обвиненията да бъдат истински?
— Той беше седемдесет и три годишен, Амбар — повтори Калвор. — Обвинението очевидно беше изфабрикувано. Ако не знаех какво печели Таур Ургас от нас, щях да предположа, че кралят на мургите се опитва да изхвърли всички западни търговци от Ктхол Мургос. Рак Госка вече не е безопасно място.
Силк направи гримаса.
— Кой би могъл да каже какво мисли Таур Ургас?
— Той печели от всяка сделка в Рак Госка. Трябва да е луд, за да ни изхвърли съзнателно от града.
— Срещал съм Таур Ургас — мрачно каза Силк. — Здравият разум не е сред неговите недостатъци. — Драснианецът се огледа отчаяно. — Вложих всичко, което притежавам, плюс всичко, което успях да взема на заем, в това начинание. Ако сега се върна, ще бъда разорен.
— Можете да поемете на север, след като преминете през планините — предложи Калвор. — Прекосете реката при Мишрак ак Тул и отидете в Тул Марду.
Силк се намръщи.
— Ненавиждам да търгувам с тули.
— Има още една възможност — добави толнедранецът. — Нали ви е известно къде е средата на пътя между Тол Хонет и Рак Госка?
Силк Кимна.
— Там открай време има станция за снабдяване с провизии на мургите — храна, резервни коне и други неща от първа необходимост. Както и да е, откакто започнаха неприятностите в Рак Госка, неколцина предприемчиви мурги се установиха там и сега купуват стоките на цели кервани — заедно с конете и всичко останало. Цените не са така привлекателни, както в Рак Госка, ала все пак има шанс за някаква печалба и не е необходимо да се излагате на опасност, за да я приберете в джоба си.
— Но в такъв случай ще остана без стоки за обратното пътуване — възрази Силк. — Половината от печалбата се губи, ако не докараш нищо за продан в Тол Хонет.