Ярблек седеше с кръстосани крака на килима в дъното на палатката, сложил ръка върху голямо черно буре.
— Влизайте, влизайте — отсечено каза той. — Затваряйте бързо. Ще изскочи всичката топлина.
— Това е Ярблек — представи го Силк, — почтен търговец и всеизвестен пияница. Познаваме се от години.
— Моята палатка е на ваше разположение — безразлично изхълца Ярблек. — Тя много-много не струва, но се разполагайте. В оная купчина вехтории до седлото ми има чаши. Някои дори са чисти. Хайде всички да си пийнем.
— Това е госпожа Поул, Ярблек — представи я Силк.
— Хубава жена — отбеляза Ярблек и я изгледа нахално. — Извинявай, че не ставам, госпожо, но в момента съм малко замаян — може би е от храната.
— Разбира се — съгласи се тя с къса, суха усмивка. — Човек винаги трябва да внимава какво слага в стомаха си.
— Самият аз хиляда пъти съм си го повтарял. — Той я изгледа с премрежен поглед, когато тя махна качулката си и свали пелерината от раменете си, после каза: — Забележително красива жена, Силк. Дали не би си помислил да ми я продадеш?
— Не можеш да си позволиш да ме купиш, Ярблек — отвърна тя, без въобще да дава вид, че се е обидила.
Ярблек се вгледа в нея, след това избухна в смях.
— В името на носа на Едноокия! Обзалагам се, че няма да мога, пък и сигурно си скрила кама някъде под дрехите си. Ако се опитам да те открадна, ще ми разпориш тумбака, нали?
— Естествено.
— Каква жена! — изкикоти се Ярблек. — А можеш ли да танцуваш?
— Никога не си виждал такива танци през живота си, Ярблек — засмя се тя.
Очите на Ярблек пламнаха.
— Като се напием, ще ни потанцуваш ли?
— Ще видим — рече тя и в гласа й потрепна обещание.
Гарион беше изумен от нахалството, което си позволяваше този мъж. Беше очевидно, че Ярблек очаква жените да се държат тъкмо по този начин, ала Гарион се чудеше кога леля Поул е изучила така добре обичаите на надраките, че да реагира, без въобще ни най-малко да се смущава.
— Това е господин Улф — рече Силк и посочи Белгарат.
— Имената нямат значение — махна с ръка надракът. — Бездруго ще ги забравя. — Ала все пак изгледа проницателно всички от групата. — Всъщност — продължи той и гласът му прозвуча съвсем трезво — по-добре ще е въобще да не научавам имената ви. Човек не може да издаде онова, което не знае, а пък вие сте прекалено добре съставена компания, за да си навирате носовете в Ктхол Мургос с честни намерения. Донесете си чаши. Това буре е почти пълно, а имам и още едно, което се изстудява ей там зад палатката.
Всички си взеха чаши и насядаха до Ярблек.
— Щях да ви налея както подобава на гостоприемен домакин — каза Ярблек, — но много ми треперят ръцете и разливам. Наливайте си сами.
Бирата на Ярблек беше много тъмна и имаше богат, почти плодов аромат.
— Интересен вкус — учтиво вметна Барак.
— Моят пивовар нарязва в бъчвите сушени ябълки — обясни надракът. — Те поемат част от тръпчивостта. — Той се обърна към Силк. — Мислех, че не харесваш мургите.
— Не ги харесвам.
— Какво търсиш тогава в Ктхол Мургос!
Силк сви рамене.
— Тук съм по работа.
— Чия работа? Твоя или на крал Родар?
Силк му намигна.
— Така си и мислех. В такъв случай ти желая късмет. Дори бих предложил да ти помогна, но вероятно е по-добре да не си пъхам носа дето не ми е работа. Мургите се съмняват в нас повече отколкото във вас, алорните — не че наистина ги обвинявам. Всеки надрак, който носи с достойнство това име, би се отклонил на десет левги от пътя си, ако има възможност да пререже гърлото на някой мург.
— Твоята привързаност към вашите братовчеди трогва сърцето ми — ухили се Силк.
Ярблек се намръщи.
— Братовчеди ли! Ако ги нямаше кролимите, щяхме да изтребим цялата им студенокръвна раса още преди няколко поколения. — Той си сипа още една чаша бира, вдигна я и викна: — По дяволите мургите!
— Смятам, че намерихме нещо, за което можем да пием заедно — рече Барак с широка усмивка. — По дяволите мургите!
— И дано по задника на Таур Ургас избият циреи — добави Ярблек, изпи чашата, наля още една и отново я гаврътна на един дъх. — Малко съм пиян — призна надракът.
— Никога нямаше да се досетим — каза леля Поул.
— Харесвам те, момиче — ухили й се Ярблек. — Ще ми се да можех да те купя. Знаеш ли, нямаше да ми избягаш след първата нощ.
— Сигурно — отвърна леля Поул с усмивка. — Това създава лоша репутация на жената, нали разбираш.
— Ама много си права — съгласи се Ярблек, примигна и тъжно поклати глава. — Та както ви казах — продължи той, — малко съм пийнал. Може би въобще не трябва да приказвам за това, но сега не е време западняците да ходят в Ктхол Мургос — особено пък алорни. Напоследък дочувам странни неща. В Рак Ктхол се разнесе слух, че страната на мургите ще бъде прочистена от чужденците. Таур Ургас носи короната и изпълнява ролята на крал в Рак Госка, ала старият кролим в Ктхол Мургос държи сърцето на Таур Ургас в ръката си. Кралят на мургите добре знае, че ако Ктучик стисне само веднъж, тронът му ще остане празен.