— Помислих си, че може би ще искаш да се позабавляваш, твое величество.
— Аз съм кралят на Ктхол Мургос, Кордоч — студено отговори Таур Ургас. — Твоето отношение никак не ми е забавно, пък и нямам навик да върша черната работа на дагашите. Ако искаш, убий го сам.
— Едва ли бих сметнал това за черна работа, кралю — изрече Брил със зла усмивка. — С този мъж сте стари приятели. — Кривогледият сграбчи грубо косата на затворника и вдигна главата му, та кралят да го види.
Мъжът беше Силк. Лицето му беше бледо, на челото му имаше дълбока рана.
— Това е драснианският шпионин Келдар — самодоволно се усмихна Брил. — Давам ти го като подарък, кралю.
Таур Ургас се усмихна, очите му блеснаха със зловещо удоволствие.
— Великолепно — изрече той. — Ти спечели благодарността на своя крал, Кордоч. Твоят подарък е безценен. — Усмивката му стана още по-широка. — Принц Келдар — рече той, едва ли не мъркайки. — Откога чакам да ми паднеш в ръцете. Имаме много сметки за уреждане, нали?
Силк като че ли отвърна на погледа на краля, ала Гарион не можеше да е сигурен дали дребничкият му приятел е дошъл на себе си в достатъчна степен, за да осъзнава какво става с него.
— Ще трябва да поизчакаме, благородни принце на Драсния — рече злорадо Таур Ургас. — Искам специално да си помисля какво ще бъде твоето последно забавление, пък и ми се ще да съм сигурен, че ще си в съзнание, за да можеш да му се насладиш. Смятам, че заслужаваш нещо изключително — бавна смърт — и в никакъв случай не бих желал да те разочаровам, като прибързам да ти отнема живота.
ГЛАВА 22
— Хванали са Силк — тихо съобщи Барак на господин Улф. — Брил е там. Изглежда, че той и неговите хора са пленили Силк. Предадоха го на Таур Ургас.
Белгарат бавно се изправи. Лицето му изглеждаше болно от мъка.
— Той… — Старецът замълча.
— Не — отговори Барак. — Още е жив. Изглежда, са го мъчили, но е добре.
Белгарат въздъхна — бавно, дълбоко, с облекчение.
— Това все пак е нещо.
— Изглежда, че Таур Ургас го познава — продължи Барак. — Останах с впечатление, че Силк е направил нещо много обидно за краля, а Таур Ургас има вид на човек, който не прощава на враговете си.
— Къде са го затворили? — попита Дурник. — Дали можем да се доберем до него?
— Не знаем — отвърна Гарион. — Известно време всички приказваха, после няколко войници го повлякоха към сградата. Не видяхме къде са го завели после.
— Началникът на станцията спомена нещо за някаква яма — обади се Барак.
— Трябва да направим нещо, татко — каза леля Поул.
— Зная, Поул. Ще измислим нещо. — Белгарат отново се обърна към Барак. — Колко войници е довел Таур Ургас?
— Най-малко два полка. В станцията буквално гъмжи от мурги.
— Можем да го измъкнем чрез транслокация, татко — предложи леля Поул.
— Разстоянието е прекалено голямо, Поул — възрази той. — Освен това не знаем точно къде е затворен.
— Аз ще разбера. — Тя посегна да разкопчее пелерината си.
— По-добре почакай да се стъмни — каза старецът. — В Ктхол Мургос няма много кукумявки и на дневната светлина ще привлечеш вниманието им. Водеше ли Таур Ургас кролими? — попита той Гарион.
— Мисля, че видях двама.
— Това ще усложни нещата. Транслокацията вдига страшен шум. Таур Ургас ще ни преследва буквално по петите, когато тръгнем.
— Имаш ли някакво друго предложение, татко? — попита леля Поул.
— Чакай да помисля — отговори той. — Тъй или иначе не можем да направим нищо, докато не се стъмни.
Тихо изсвирване долетя някъде откъм долния край на клисурата.
— Кой е? — Ръката на Барак посегна към меча.
— Хей, алорни! — Шепотът беше нисък и дрезгав.
— Струва ми се, че е надракът Ярблек — рече Мандорален.
— Откъде е разбрал, че сме тук? — попита Барак.
Разнесе се хрущящ шум от стъпки в чакъла и след малко Ярблек се появи. Кожената му шапка бе нахлупена ниско над челото, а яката на филцовото му палто беше вдигната около ушите.
— Знаех си, че сте тук — въздъхна той облекчено.
— Сам ли си? — Гласът на Барак беше натежал от черни подозрения.
— Разбира се, че съм сам — изсумтя Ярблек. — Казах на слугите да лягат. Вие сигурно сте тръгнали много прибързано, нали?
— Хич и не пожелахме да останем, за да поднесем приветствията си на Таур Ургас — отговори Барак.