— Добре сте направили. Щеше да е страшно трудно да ви измъкна от бъркотията долу. Преди да ме пуснат, мургите провериха всичките ми хора, за да са сигурни, че всички са надраки. Силк е в ръцете на Таур Ургас.
— Знаем — каза Барак. — Как ни намери?
— Не сте забили колчетата на гърба на палатката ми, а пък този хълм е най-близкото укритие от тази страна. Досетих се каква посока бихте избрали. Освен това тук-там бяхте оставили следи, които потвърдиха догадката ми. — Грубото лице на надрака беше сериозно и изобщо не му личеше, че цял ден е пил. — Трябва да ви помогна да се измъкнете оттук — рече той. — Таур Ургас скоро ще пусне патрули, а вие се намирате почти в скута му.
— Първо трябва да спасим нашия другар — каза Мандорален.
— Силк ли? По-добре забравете за това. Боя се, че старият ми приятел вече е хвърлил последния чифт зарове в живота си. — Надракът въздъхна. — Аз също го харесвах.
— Не е мъртъв, нали? — Гласът на Дурник потрепваше от болка.
— Още не е — отговори Ярблек. — Но Таур Ургас възнамерява да го екзекутира утре, при изгрев слънце. Дори не можах да се добера до онази яма; иначе щях да му хвърля кама, за да си пререже вените. Страхувам се, че последната сутрин в живота му ще бъде ужасна.
— Защо се опитваш да ни помогнеш? — рязко го попита Барак.
— Извини го, Ярблек — намеси се леля Поул. — Той не е запознат с надракските обичаи. — Тя се обърна към Барак. — Той те покани в своята палатка и ти предложи от своята бира. Така ти ще бъдеш негов брат, докато утре слънцето изгрее.
— Ти, изглежда, ни познаваш твърде добре, момиче — усмихна й се Ярблек. — Тъй и не успях да видя танца ти, обаче.
— Може би някой друг път — отговори тя.
— Може би. — Той клекна и измъкна кама с извито острие изпод палтото си. После заглади пясъка и започна бързо да рисува с върха на камата. — Мургите ще ме наблюдават — каза той, — затова не е възможно да кажа, че сте от моята група. Най-доброто е да чакате тук. Ще мина на около миля на изток по Пътя на керваните и ще спра. Щом се стъмни, ще се измъкнете оттук и ще ме настигнете. После все нещо ще измислим.
— Защо Таур Ургас ти заповяда да напуснеш станцията? — попита Барак.
— Утре ще има много тежък нещастен случай. Таур Ургас незабавно ще изпрати извиненията си до Ран Боруни — нещо за неопитни войски, които преследвали банда разбойници и взели честните търговци за бандити. Ще предложи да заплати обезщетение и нещата ще се загладят. Думата „плащане“ е магическа, когато човек има работа с толнедранци.
— Нима възнамерява да изтреби целия лагер? — изуми се Барак.
— Точно така. Иска да изчисти всички западняци от Ктхол Мургос и смята, че няколко нещастни случая прекрасно ще му свършат работа.
Релг стоеше настрана, големите му очи проблясваха замислено. Изведнъж той дойде до Ярблек и попита:
— Можеш ли да ми кажеш точно къде се намира ямата, където е затворен нашият приятел?
— Няма смисъл — каза му Ярблек. — около ямата има цяла дузина пазачи. Силк се ползва с особена репутация и Таур Ургас не иска той да избяга.
— Ти само ми покажи — настоя Релг.
Ярблек сви рамене.
— Ние тук се намираме на северния склон на хълма. — Той очерта лагера и Пътя на керваните. — Станцията за провизии е тук. — Надракът посочи с камата си. — Ямата е точно зад нея, в подножието на големия хълм на южната страна.
— Какви са стените на ямата? Копана ли е, или естествена?
— Има ли някакво значение?
— Необходимо ми е да узная.
— Не съм забелязвал никакви следи от инструменти — отговори Ярблек. — Вероятно е някаква естествена дупка в скалата.
— Ами хълмът зад ямата? Скалист ли е, или от пръст?
— В по-голямата си част е скала. Цялата отвратителна държава Ктхол Мургос е предимно скалиста, нали знаеш.
— Благодаря ти — рече учтиво Релг.
— Няма да можеш да изкопаеш тунел до него, ако си наумил такова нещо — рече Ярблек, изправи се и изтупа пясъка от полите на палтото си. — А дори и да можеш, няма време.
Очите на Белгарат се бяха присвили — явно му бе хрумнала някаква мисъл.
— Благодаря ти, Ярблек — каза той. — ти си истински приятел.
— Бих направил всичко, за да подразня мургите — рече надракът. — Пък и ми се щеше да направя нещо в памет на Силк.
— Още не го отписвай от тефтера на приятелите си.
— Боя се, че няма много надежда. Е, аз ще тръгвам. Хората ми ще се пръснат, ако не съм наблизо да ги наглеждам.
— Ярблек — рече Барак и протегна десницата си. — Някой ден трябва да се съберем и да си допием.
Ярблек се засмя и разтърси ръката му. После се обърна и сграбчи леля Поул в груба прегръдка.