— Прекрасно място — рече ковачът одобрително и отвърза брадвата от седлото си. — Ще ни трябват дърва за огъня.
— Ще ти помогна — каза Гарион.
— И аз ще дойда — предложи Силк. Дребничкият драснианец нервно гледаше каменните стени и таван и когато тримата излязоха навън, изглеждаше видимо облекчен.
— Какво ти става? — попита го Дурник.
— След снощи затворените пространства малко ме изнервят — отговори Силк.
— Какво изпитва човек? — любопитно се вгледа в него Гарион. — Имам предвид какво преживя, когато премина през скалата?
Силк потрепера.
— Беше ужасно. Ние всъщност се придвижвахме, порейки скалата. Още я чувствам как се плъзга през тялото ми.
— Да, но се отърва — напомни му Дурник.
— Струва ми се, че бих предпочел да остана в ямата. — Силк отново потрепера. — Хайде да не приказваме за това.
Дърва трудно се намираха на този безплоден планински склон и още по-трудно беше човек да ги отсече. Коравите, жилави храсти, целите в бодили, упорито се съпротивляваха на ударите на брадвата на Дурник. След час, когато тъмнината вече беше започнала да се спуска, мъжете бяха успели да съберат само три оскъдни наръча.
— Видяхте ли някого? — попита ги Барак, когато влязоха в пещерата.
— Не — отговори Силк.
— Таур Ургас вероятно те търси.
— Сто на сто. — Силк се огледа. — Къде е Релг?
— Влезе навътре в пещерата, за да отмори очите си — каза Белгарат. — Намерете вода — искам да кажа лед. Трябва да го стопим и да напоим конете.
На сутринта леля Поул огледа критично Релг и каза:
— Май вече не кашляш. Как си?
— Добре съм — отговори той, като внимаваше да не я поглежда в очите. Фактът, че тя е жена, изглежда, го караше да се чувства ужасно неудобно и той се опитваше да я избягва.
— Какво стана с настинката, която те измъчваше?
— Мисля, че не успя да премине през скалата. Когато изнесох Силк, беше изчезнала.
Тя го погледна съвсем сериозно и каза:
— Не бях помисляла за това. Никой никога не е успявал да излекува настинка.
— Всъщност настинката не е нещо сериозно, Поулгара — каза Силк малко огорчено. — Гарантирам ти, че минаването през скали никога няма да стане популярно лекарство.
Бяха им необходими четири дни, за да прекосят планините. След това достигнаха огромна низина, която Белгарат наричаше Пустошта на Мургос. Половин ден се спускаха по стръмния базалтов склон, докато се доберат до черния пясък на низината.
— Какво е предизвикало тази огромна вдлъбнатина? — попита Мандорален и огледа безплодния простор, осеян с овъглени скали, черен пясък и участъци, покрити с мръсносива сол.
— Тук някога имаше море — отговори Белгарат. — Когато Торак разцепи света, катаклизмите откъснаха източния му бряг и водата се изля по нанадолнището.
— Това си е струвало да се види — рече Барак.
— По това време мислехме за съвсем други неща.
— Какво е това? — попита тревожно Гарион и посочи нещо, което стърчеше в пясъка пред тях. Беше огромна глава с дълга острозъба муцуна. Очните кухини, големи колкото ведра, зееха злобно срещу тях.
— Не мисля, че тази твар има име — спокойно отговори Белгарат. — Те живееха в морето, преди да изтече водата. Мъртви са от хиляди години.
От морското чудовище бе останал само скелетът. Ребрата му бяха огромни като греди, а избелелият череп беше колкото кон. Мандорален, отново с броня и шлем, се взря в черепа и измърмори:
— Страховито създание.
— Погледни му само зъбите — рече Барак и гласът му трепна, изпълнен със страхопочитание. — Може да разкъса човек на две само с едно гризване.
— Имаше такива случаи — каза Белгарат. — После хората се научиха да избягват това място.
Бяха изминали само няколко левги сред пустошта, когато вятърът се засили. Черните дюни се раздвижиха, пясъкът жилеше лицата на пътешествениците.
— По-добре да се скрием — изкрещя Белгарат. — Пясъчната буря е страшно нещо.
— Има ли наоколо пещери? — обърна се Дурник към Релг.
Релг поклати глава.
— Не можем да използваме нито една. Всички са пълни с пясък.
— Ето там! — каза Барак и посочи купчина скали. — Ще сме на завет. Скалите ще спират вятъра.
— Не! — изкрещя Белгарат. — Трябва да сме от страната на вятъра. Пясъкът ще се натрупа зад скалите и може да ни погребе живи.
Стигнаха до скалната грамада и слязоха от конете. Дрехите им плющяха на вятъра, черният пясък се издигаше на огромни вълни през цялата пустош.
— Този заслон е лош, Белгарат — изрева Барак. — Колко време продължава така?