Мира се засмя.
— Добре. Имаш огромно въображение, Джак. Как ще обясниш факта, че съм виждала изрезки от вестниците за катастрофата на родителите ми? Ако очакваш да повярвам на нещо от това.
— Автомобилната катастрофа беше постановка. Не твоите родители бяха намерени в останките. Дъскоф не оставят свободни интерпретации. Не оставят мистерии, които не-магически власти да могат да проследят обратно до тях.
Тя отмести поглед, ридание заседна в гърлото й. Мира едва си спомняше родителите си. Те бяха просто мъгляви картини в ума й, които виждаше, когато е дълбоко развълнувана. Целият й живот беше празнота, където са били родителите й.
Всичко, което е искала някога, беше да ги има в живота си. Всичко, което е искала, беше баща й да я окуражава, когато играеше футбол в прогимназията, майка й да й даде съвет, когато отива на първата си среща. Ани бе свършила чудесна работа, изпълнявайки ролите и на двамата родители, но това не заличаваше копнежа, който Мира изпитваше към родителите си.
— Ти си копеле, заради начина, по който си играеш с мен — каза тихо тя. — Мислиш ли, че вече не скърбя за родителите си? — Тя успя да сподави риданието, но сълза се спусна по бузата й. — Проклет да си.
— Съжалявам, Мира. — Джак избърса сълзата й с палеца си, а тя дръпна глава по-далеч от докосването му и се вгледа в него. Той всъщност изглеждаше сякаш съжалява за думите си. Изглеждаше нещастен. Не искаше ли някой да й причини болка, появявайки се триумфиращо?
Цялата тази ситуация беше толкова объркваща. Защо си играеше с нея по този начин? Какъв беше смисълът?
Той въздъхна и взе безжичния телефон от гнездото му върху нощното шкафче. Джак набра номера и задържа телефона до ухото й. Тя се мръщеше срещу него, докато звънеше.
— Ало? — Беше кръстницата й. Звучеше уморена, сякаш обаждането я беше събудило.
— Ани? — каза Мира. — Ани, трябва да ми помогнеш! Бях отвлечена от някакъв побъркан тип на име Джак…
— Скъпа? Мира? — отговори кръстницата й, доста по-будна. — Това означава, че са тръгнали след теб. Толкова съжалявам за случващото се. — Гласът на Ани пресекна в ридание. — Надявах се да не е истина.
Мира остана мълчалива за момент.
— Какво имаш в предвид?
— Не бях сигурна, че човекът, който се обади, беше свързан с Крейн, така че помолих Сборището да те държи под око и да се намеси, ако нещо се случи. Този мъж, Джак Макалистър, той те защитава, Мира. Прави каквото ти казва.
Тя остана безмълвна за момент, асимилирайки думите на кръстницата си.
— Но това, което ми казва този мъж, не може да е вярно — отговори бавно тя. — Просто не може.
— Съжалявам, че не ти казах за това преди, скъпа. Съобразявах се с желанията на родителите ти. Да, това, което ти казва Джак, е истина. Зная, че изглежда невероятно. — Тя прорида едва. — Трябваше да те подготвя. Моля те, прости ми. Надявах се, че Дъскоф няма да те преследват и животът ти може да остане необезпокояван.
Сълза се търкулна по бузата на Мира, когато всичко, което се случи, я съкруши. Тя замълча, не знаейки какво друго да каже. Джак взе телефона от ухото й и го сложи на своето. Мира се загледа право напред, докато Джак и Ани говореха. Нещо близо до кататония се прокрадна върху нея.
Джак се загледа в нея с притеснено изражение.
— Ще се погрижа за нея, мис Уебър, обещавам. Няма да позволя нещо да й навреди. Имате думата ми. — Той направи пауза, слушайки нещо, което Ани казваше. — Да. Ще й кажа. — Той затвори телефона и го върна на гнездото.
Възможно беше да е още един трик. Може би някак можеше да подправи гласа на Ани?
Главата я заболя.
Джак погледна към нея.
— Тя каза да си спомниш времето, когато си била дете и си влязла в задния двор и си видяла буреносен облак над градината. Имало е суша и тя е поела възможността никой да не я види как полива доматите си с магия. Ани също е магьосница. Нейният елемент е…
— Вода — довърши Мира. — Мислех, че съм го сънувала.
Той се извърна.
— Имаш достатъчно за мислене за една нощ. Отивам да спя.
— Джак?
Той се обърна отново към нея.
— Уби ли онези мъже пред апартамента ми?
Каменното му мълчание беше достатъчен отговор.
Тя издиша тежко и отмести поглед.
— Трябваше ли да ги убиеш?
— Работата ми е да те защитавам. Ако бяха оживели, щяха да знаят, че аз съм те отвел и щяха да доведат враговете ти тук. Ако Крейн те хване, ще те използва за затварянето на кръга и ще умреш. Тяхната смърт беше основателна. Беше или ти, или те. — Той направи пауза. — Избрах теб.
Тяхната смърт беше основателна. Каза го без никаква емоция.