Можеше ли тези явления да бъдат проява на магията й? Може би, защото никога не бе упражнявала силата си, тя й нашепваше в случайни моменти?
Тя поклати глава. Тъпа. Глупава. Джак наистина й беше влязъл под кожата.
Облегна се назад върху възглавниците, търсейки удобно местенце да легне. Всичко беше почти достатъчно, за да я накара да повярва, но не съвсем. Рационалният й ум не беше готов да предаде хватката си върху реалността, която винаги беше познавала. В тази реалност родителите й бяха загинали при автомобилна катастрофа. Не е имало нечестна игра.
И нямаше такова нещо като магия.
4
МИРА СЕ СЪБУДИ, ЛЕЖЕИКИ НА ЕДНА СТРАНА, С ЮМРУК свит пред устата й. Събуди я ароматът на закуска и отвори замъглените си очи към празното легло и утринната светлина, нахлуваща през прозореца. Джак я беше развързал по някое време през нощта. Въжето всъщност не беше попречило на съня й. Умът й го беше направил. Тя разтърка китките си. Въжето дори не беше оставило следи по кожата й. Човекът имаше талант.
Тя се претърколи пъшкайки и се озова с нос във възглавницата на Джак. Изпъшка отново, този път от миризмата му. Лекият аромат на дървета и подправки накара всичките й нервни окончания да извикат за внимание.
Мъжът беше заплаха, просто и ясно.
Никога не беше срещала мъж, толкова привлекателен, колкото Джак. И понеже имаше толкова добър вкус за мъже, се оказа, че той е бълнуващ лунатик.
Може би.
Тя се изправи, умът й повтаряше гласа на кръстницата й от телефонния разговор предната вечер. Ако Джак някак бе успял да го фалшифицира, то той беше страшно добър. Но защо би направил всички тези неща, за да съчини тази странна история и след това да направи всичко възможно, за да я накара да повярва? Нищо от това нямаше смисъл, но алтернативата беше твърде шантава за обмисляне.
Ами огънят? Как някой би могъл да подправи нещо такова? Освен ако Джак не беше луд фокусник със склонност към сложни трикове. Тя потърка носа си. Не. Това просто не пасва.
И дори да беше подправил обаждането до Ани, как можеше да знае за инцидента в градината? Никой освен нея не знаеше за това. Мира дори не знаеше, че Ани е разбрала, че се е върнала обратно и е видяла ситния дъжд да се сипе върху градината.
Без да споменаваме мъжете, които лежаха на входа й, когато се върна в съзнание миналата нощ, мъжете, които искаха да я наранят. Онези, за които Джак се бе — тя преглътна с усилие — погрижил. Ами те? Тя интуитивно бе усетила, че тези мъже искат да я наранят. Мира нямаше такова усещане с Джак.
Нищо нямаше смисъл; логическият й ум отказваше да приеме което и да е от това за истина. Цялото нещо караше главата да я боли дори повече, отколкото вече я болеше.
Тя издиша силно и се плъзна до ръба на леглото. Джак хлопаше тенджери и тигани в кухнята, очевидно приготвяйки закуска. Любопитна, тя отвори чекмеджето на нощното му шкафче и надникна вътре. Вътре имаше още въже — не беше изненадващо — и шепа опаковани във фолио кондоми.
Очите й се разшириха и тя хлопна чекмеджето обратно. Звукът накара болка да пламне в главата й, но явно Джак не го беше чул. Той все още хлопаше в кухнята, докато приготвяше нещо, което ухаеше великолепно.
Мира се зачуди дали приготвяше закуска и за жените, за които бяха предназначени въжето и кондомите. Вероятно, реши тя. Веднага след като преобръща световете им, заявявайки, че магията съществува.
Тя стана и влезе в банята. Зървайки отражението си в огледалото, което висеше над белия мраморен плот, тя се наведе и заоглежда синината си. Беше отвратително нещо, покриващо сялата дясна част на челото й. Супер. Предполагаше, че трябва да се радва, че кожата й не е била разкъсана, или че не е получила по-сериозна травма на главата.
Погледна по-отблизо и се намръщи, прокара показалеца си по нея. Цветът изглеждаше не какъвто трябва. Мира се намръщи на отражението си. Не беше медицинска сестра, но беше имала доста синини и тази изглеждаше по-стара, отколкото беше. Определено не беше хубава, но беше на път да изчезне.
Как беше възможно?
Тя сви рамене. Вероятно грешеше. Така и не беше отишла в медицинско училище.
Хавлия, изтривалка, опакована четка за зъби и нов калъп сапун лежаха на малката порцеланова масичка близо до душа, поправка, огромна душ кабина. Чифт дънки и копринено мек син пуловер лежаха на мраморния плот. Още стари дрехи от приятелката му, може би? Беше необяснимо раздразнена, че е принудена да носи дрехи, останали от любовниците на Джак.