Мира се взираше с ужас в недостижимото си оръжие.
Джак я сграбчи през кръста с обезпокоително голяма и силна ръка и я притегли в скута си. Тя го улови за ризата. За момент се бори с него, а след това се успокои. Главата никога не я бе боляла толкова лошо както сега. Не можеше дори да си поеме дъх без да я заболи. Сътресение ли имаше? Трябваше ли да отиде в болницата?
— Защо го правиш? — простена тя.
Той погледна към нея със зашеметяващо сини очи. Беше странно да забележи точно това в този момент, но и ситуацията беше странна.
— Казах ти. Защитавам те, Мира — отговори той с нежен глас, който изглеждаше странно с грубото му поведение.
Мира премигна и световъртежът й стана по-силен. Джак затегна хватката си около нея, изражението му стана загрижено. Той беше топъл и ухаеше секси. Нелогично, тя изпитваше удоволствие от усещането да е до нея.
Плюс това, той беше двоен. Това го правеше още по-добре.
Главата й се отпусна, когато безсъзнанието я надви.
— Мамка му — въздъхна той. — Мира?
Тъмнина.
* * *
ДЖАК ПОГЛЕДНА НАДОЛУ КЪМ ЖЕНАТА В ЛЕГЛОТО СИ. Тя изглеждаше толкова малка и крехка в голямото легло с балдахин. Овалното й лице изглеждаше бледо, а на челото й беше разцъфнала огромна синина. Все още носеше розовата униформа от закусвалнята и удобните бели работни обувки.
Той разбираше достатъчно от лекуване, за да знае, че няма сътресение. Установи го веднага щом я занесе до колата и я закара някъде, където може да се съсредоточи. При други обстоятелства би я закарал в спешното отделение, макар че това би увеличило риска да бъдат засечени от Крейн. Нищо от това не ставаше точно по плана.
Мира имаше нужда да остане скрита за сега, а неговият апартамент беше добре защитен срещу любопитни магически очи и уши. Тя щеше да има адско главоболие за няколко дни, но това беше единственото последствие от нараняванията й. Не му оставаше нищо друго освен да я чака да се събуди.
Той седна на ръба на бюрото си и се заигра със сребърната запалка Зипо. Огънят пламна неравномерно в слабо осветената стая, докато той прехвърляше отново събитията от изминалия ден през ума си. За малко не беше закъснял. Наемниците на Крейн за малко да я хванат. Джак знаеше, че ще чуе всичко това от шефа си, заради тази малка издънка. Ако беше закъснял още само няколко минути, можеше напълно да изгуби Мира.
Джак се опита да си представи как казва на Монахан, че е оставил Крейн да отведе не само отдавна изгубената братовчедка на Монахан, но и една от най-могъщите магьосници на елемента въздух, за които са знаели, само защото е бил спрян от полицай на шосе Ь94, докато я е следял до дома й. Просто се бе опитал да я следва. Жената шофираше като прилеп излязъл от ада, но той беше спреният от вечно бдителните полицаи в Минесота.
Остави запалката Зипо настрана, плъзна се от бюрото и се приближи, за да я проучи.
Светлината от коридора се разстилаше вътре, карайки дългата й, сплетена коса да блести. Лицето й беше мургаво, загоряло дори и посред зима, а кожата й изглеждаше като порцелан, толкова гладка и перфектна. Беше видът кожа, която моли да бъде милвана и целувана. Видът кожа, която жадува да бъде гола, да почувства следите от допира на пръстите на някой мъж.
Джак бавно изпусна въздух и позволи на погледа си да проследи извивката на нежната й шия до ръба на униформата й. Наклони глава на една страна, съзерцавайки я. Гърдите й може би бяха чашка В, вероятно завършващи с отзивчиви розови зърна. Гърди, достатъчно големи, за да изпълнят ръцете му, и дори да излизат малко. Зърна, перфектни, за да бъдат проучени от езика му.
Почувства се като развратник заради това, че й се любува по този начин в момента, но не можеше да се въздържи. Беше естественото сексуално привличане на огъня към въздуха. С Мира беше изключително силно.
Протегна се и отметна от лицето й няколко кичура от тъмната й коса. Дългите й мигли бяха сведени върху бузите й, а устата й беше очарователна, плътна и изразителна. Приличаше на майка си.
Богове и Богини. Приличаше на майка си.
Болка от съжаление стегна гърдите му, когато спомените се завърнаха. Джак разтърка копринения кичур от косата на Мира между палеца и показалеца си, оставяйки спомените да го превземат за милионен път.
Тъкмо беше станал на десет и баща му сметна, че е достатъчно голям, за да наблюдава събирането на първият му кръг. Баща му заяви, че Джак носи твърде много от майка си в себе си и е време обучението му да започне. Майката на Джак почина, когато той беше на пет, така че не знаеше дали е истина, а само, че баща му вярваше, че способностите на майка му трябва да бъдат изкарани от него. Те бяха петно, слабост, кръпка върху кръвната линия на баща му. Баща му не можеше да изкара злото на яве по никакъв друг начин, така че реши, че е крайно време да започне обучението на Джак в изкуството на тъмната магия.