Този ден Джак стоеше близо до приятелите на баща си и наблюдаваше как четири завързани магьосници бяха повлечени от местата си към ритуалната зала в имението на баща му. По една магьосница за всеки от елементите. Джак можеше да усети способностите им чрез магията си, когато влязоха. Жив, непредсказуем огън, като самия него. Гладка, студена, непреодолима вода. Стабилна, дълбока, могъща земя. Най-накрая — въздух. Въздухът беше магия, която магьосницата или магьосникът не можеше да усети, докато не бъде ударен с цялата му мощ. Като торнадо в ясен летен ден. Всички магьосници бяха кървави и бити, но всички те продължаваха да се борят със съдбата си.
Всички с изключение да магьосницата на елемента въздух.
Тя коленичи на мястото си в кръга, красивата й, тъмна коса се понесе над рамото й и тя спря поглед точно в Джак. Никога не беше усещал толкова дълбока тъга в някого. Тя беше готова да умре. Искаше го.
Приятелите на баща му шепнеха, че жената е гледала как съпругът й затваря кръга предния ден и това е пречупило волята й. Съмняваха се в здравия й разум. Разбира се, те не се нуждаеха от здравия й разум, за да затворят кръга. Нуждаеха се единствено от магията й.
Дори с младия си ум, Джак най-сетне разбра, че баща му принася в жертва магьосници на олтара на тъмната магия, за да придобие сила. Това беше съдбата, която баща му очакваше той да изпълни. Това бе съдбата, която баща му каза, че може би никога няма да може да изпълни, защото бе толкова слаб, толкова опетнен.
Ако да бъдеш силен означаваше да правиш това, тогава Джак знаеше, че баща му е прав — той носеше твърде много от майка си в себе си.
Джак занервничи и искаше да отмести поглед от празните очи на магьосницата на елемента въздух, но усещаше, че трябва да запази връзката с нея. Това, което наистина искаше да направи, бе да избяга. Джак искаше да направи нещо, каквото и да е, стига да не гледа как свикват кръга. Вместо това той задържа погледа на жената, докато сърцето му туптеше силно и мислите му препускаха.
Баща му и неговите приятели заеха местата си и започнаха ритуала. Звукът от песни изпълни въздуха, карайки го да пука от комбинираната им сила. Това изправи косъмчетата по ръцете на Джак и накара ушите му да зазвънят. Силата, която се плъзгаше по кожата му беше като тъмно кадифе, изпълвайки го, дарявайки го с усещането на лек световъртеж и еуфория. Магията в гърдите му отвърна с топлина и съблазнителност в отговор, копнееща да се освободи.
Потопен в това, Джак се чувстваше почти неуязвим. Поглеждайки към възторжените изражения на баща си и приятелите му, Джак се зачуди какво ли изпитват те. Трябва да бе много по-силно за онези, изричащи заклинанието.
Магьосниците изпълниха принудителната си саможертва, плъзгайки се под робството на могъщите тъмни сили, упражнени върху тях. Лицата им се изкривиха в маски на болка, когато не успяха да се преборят с насилието над магическите им сили. Това измъкна Джак от странната, приятна летаргия, която го беше налегнала. Магьосниците не можеха да помръднат, но лицата им разкриваха агонията им.
Най-сетне те застинаха и станаха неподвижни. Телата им се отпуснаха, когато заклинанието издърпа силите им в центъра на кръга, за да отворят портал за призоваване.
Баща му беше обяснил, че така ще призове демон, свръхестествено същество, надарено с велика сила, което ще бъде приковано към него и приятелите му като слуга за известно време, в замяна на дара на четирите магьосници, плюс една-две услуги. Баща му бе казал, че това е нещо красиво, чудно жертвоприношение, за да призовеш такова невероятно създание.
Джак остана мълчалив, задържайки погледа на жената, докато магията я завладяваше и я унищожаваше. Малко по малко, Джак наблюдаваше как светлината изтича от очите й, докато не станаха мъртви и стъклени, докато не се свлече на земята като марионетка, чиито конци са били отпуснати бавно. Той искаше да направи нещо, да пребори баща си и приятелите му, за да я спаси, но страхът го държеше закован на място. Когато всички магьосници умряха на свой ред, въздухът в центъра на кръга започна да трепти, докато демонът се раждаше.
Никога не видя демона от плът. Джак побягна.
Извън къщата, надолу по дългата, виеща се алея в имението на баща му, през портата, бягаше колкото може по-бързо. Слугите го гонеха, но Джак ги победи до улицата и изчезна, криейки се между къщите, храстите и колите, докато не падна нощта. Тогава побягна право към Хана, сестрата на майка му.