3
ТЯ СЕ ВЗРЯ ЗА МОМЕНТ, А СЛЕД ТОВА СЕ ЗАСМЯ грубо.
— Първо на първо, ти си ненормален. Второ на второ, аз се занимавам с Уика, не съм магьосница. Има разлика. Уика е религия, а магьосничеството е практика. Уика е за духовността, почит към Бога и Богинята, наблюдаване на Колелото на годината(неопаганистичен термин за годишния цикъл на сезоните). Магьосничеството е отправяне на заклинания за постигане на определени цели. Не практикувам магьосничество. Не вярвам в тази й част. Можеш да се занимаваш с Уика и да бъдеш магьосница, но аз се занимавам само с Уика! — завърши тя с вик. Лицето й беше почервеняло.
— Няма значение в какво вярваш. Неверието няма да го направи неистина. — Той поклати глава. — Уика може да е религията ти, но магьосничеството е в кръвта ти. Ти си естествена магьосница. Просто още не си го осъзнала. Твоят елемент е въздух, точно както на родителите ти. Това означава, че силата ти е концентрирана в командването на въздуха, отделянето на съзнанието от тялото ти, интуитивна способност, приемане и насочване на звукови вълни. Способностите ти лежат върху всичко, свързано с царството на въздуха и това, Мира, е почти всичко. Това е най-могъщият елемент.
— Ненормален — промърмори отново тя. — Гледал си твърде много епизоди на "Чародейките".
Той я игнорира.
— Ти си истинска магьосница на елементите, с естествена магия, течаща във вените ти. Не говоря за готик позьор или за заклинател. Няма бълбукащи казани, няма палене на разноцветни свещи, няма ароматни пръчици. Има само силата на елементите и твоята способност да я контролираш.
— Разбира се. Както и да е. Вероятно вярваш и във Великденския заек.
— Обзалагам се, че обичаш вятъра още от малка. Обзалагам се, че държиш прозорците отворени винаги когато можеш, изпитваш удоволствие от ветровитите дни и намираш оправдания да бъдеш навън тогава, намираш торнадотата за могъщи и интригуващи. Обзалагам се, че обичаш усещането на бриза, развяващ косата на врата ти…
— Всички го обичат.
— Не, не го. Обзалагам се, че винаги си била предразположена към звуците. Понякога се събуждаш, чувайки гласове в стаята си, или може би чуваш да те викат по име, когато заспиш, или вероятно чуваш звуци, които изглеждат толкова реални, сякаш се случват в спалнята ти. Може би понякога изглежда, че чуваш мислите на хората или предусещаш желанията им. Хората вероятно те наричат интуитивна, но това е много повече от обикновена, естествена интуиция.
Тя се взря в него. Лицето й леко пребледня.
— Прав съм, нали?
Мира отмести поглед от него с израз на презрение на лицето си и подсмръкна.
— Знам само, че си се съюзил с Бен. Може би той ти е казал всичко това.
Гняв пламна в него за това, че тя го сравнява с идиот като Бен Уилямс. Знаеше всичко за бившия й. Той беше тъп, егоистичен задник, който не можеше да разпознае златото, когато му беше в ръцете.
— Не ме асоциирай с него — каза тихо той.
Тя погледна отново към него с разширени очи.
Джак прекара ръка по лицето си и се принуди да не се поддаде на раздразнението, което чувстваше. Той се приведе по-близо до нея.
— На някакво ниво разбираш това, което ти казвам. На някакво ниво винаги си знаела, че си различна. — Той направи пауза и повдигна вежда. — Кажи ми, че не е вярно.
Устата й се затвори.
Той се облегна назад.
— Трябва да знаеш едно нещо за мен. Моят елемент е огън. — Той щракна с пръсти и отвори дланта си. В центъра гореше малък син пламък. Беше прост трик, но впечатляващ за непосветените.
Мира ахна и се отдръпна колкото можа назад във възглавниците.
— Как го правиш?
— Това е магия. Моята магия. Това е магията на огъня.
— Това е номер. Просто някакъв глупав номер.
Той се концентрира върху пламъка, оставяйки го да се разпростре и да обхване китката и вътрешната страна на ръката му, върху ръкава. Мира ахна.
— Да, номер е, но не какъвто си мислиш. Отне ми известно време да го науча. Огънят е сложен елемент, опасен и непредсказуем. Отнема доста време, за да го овладееш. Имам доста белези, които го доказват.
— К-как го правиш? — попита отново тя.
— Призовавам огъня в центъра на ръката си. Държа го под контрол с ума си, за да не ме изгори. Отнема дълго време да развиеш сила на волята и концентрацията, за да командваш огъня.
— Това е невъзможно — въздъхна тя, вгледана в пламъка.
Той обърна ръката си, оставяйки огъня да я обгърне, внимателно поглъщайки я. Огънят му беше като домашен любимец сега, когато можеше да контролира елемента с увереност. Усмихна се, наблюдавайки лицето на Мира.