Камък. Ножица. Хартия.
Стефан я принуди да гледа всичко, заедно с дразнещия звук от обикалящите му стъпки и малката му песничка.
Мисловният й процес изглеждаше бавен и объркан, макар че умът й изглежда се проясняваше с всеки следващ момент. Въпреки че й се искаше, тя не можеше да се бори, когато Стефан я издърпа на крака и я вдигна, вземайки я на ръце като любовник.
Кожата й се опита да се отдели и да избяга без нея при интимното докосване до тялото му.
— Не ми харесва, когато хората се опитват да наранят Уилям Крейн, Мира — прошепна Стефан, докато я носеше през лобито към асансьора. — Той е единственият баща, когото познавам. Затова разбирам отчаянието ти да помогнеш на кръстницата си. Не те виня за това.
Е, това смъкна товара от плещите й.
Те пътуваха до четиридесетия етаж и той я понесе по празните коридори на Дъскоф Интернешънъл, покрай блестящото сребро и злато на офисите и рецепциите и в дълга заседателна зала. Мокър бар и огледало покриваха едната стена, а дълга маса с въртящи се столове се издигаше в центъра. Прозорците гледаха към Ню Йорк.
На стол в далечния край на масата стоеше мъж. Възрастният господин се обърна, когато Стефан влезе в стаята. Мира зърна лицето му, преди Стефан да я остави върху масата.
Крейн.
— За какво е цялата врява? — поиска да узнае Крейн.
— Томас и магьосниците му ни изненадаха. Успяха да разрушат защитата и да влязат в сградата преди уговорената среща. Хората ни продължават да се бият с тях, но вече няма значение. Доведох ти магьосницата, която искаше, Татко.
Уилям Крейн се изправи с усилие и заобиколи масата, за да я погледне. Очите му бяха сини върху острото, пепеляво лице. Бяха като на Джак, този отличителен блед нюанс, който не се среща навсякъде.
Той сбърчи носа си.
— Хубава е, но смърди на сина ми. Магията му е навсякъде по нея.
Умът й се разрови за момент. Неговият син? Стефан ли имаше предвид? Но Стефан стоеше точно до него. Защо ще му говори така, сякаш не е в стаята?
Крейн се наведе към нея. Дъхът му миришеше на болест.
— Била си в леглото на Джак, нали? Кожата ти се е търкала в неговата безброй пъти. Сигурен съм. — Той докосна носа си. — Една от специалните ми възможности, виждаш ли, момиче? Мога да надуша магията ни като блъдхаунд(Блъдхаундът е белгийска порода кучета. Блъдхаундите са прочути с острото си обоняние,което усеща 40 пъти повече миризми от човешкото. Това е дало основание те да бъдат единствената порода кучета, която може да свидетелства в съда. Дори някои хора смятат, че загадката със убиеца Джак Изкормвача щеше да бъде разкрита, ако полицията не бе отказала да пусне по следите му блъдхаунди).
Осъзнаването я порази. Чувстваше се така, сякаш току-що е била изхвърлена през стъклен прозорец. Частици брутална истина блестяха около нея, преминаваха през нея и я караха да кърви.
Джак бе отблъснатият син на Крейн. Боже и Богиньо.
Сега нещата придобиваха повече смисъл. Пръстенът, който откри в апартамента му, с инициал "С", как никога не я поглеждаше в очите, когато говореше за семейството си, и как винаги се чувстваше неудобно, когато обсъждаха Крейн и Стефан.
Явно не беше особено добра в прикриването на изражението си, защото Крейн се засмя.
— Не ти е казал, че съм му баща, нали? Джак винаги малко се е срамувал от семейството си.
Мобилният телефон на Стефан иззвъня и той се отдалечи, за да отговори, оставяйки Крейн да се взира в нея.
— Не го приемай навътре, скъпа. До колкото чувам, Джак спи с всички красавици. Никога не се сближава достатъчно с никоя от тях, за да разкрие всичките си тайни. Той беше там, нали знаеш, в деня, когато майка ти умря.
Страх се настани в стомаха й.
Крейн кимна.
— Добре помня този ден, защото тогава за последно успях да призова демон. — Той се смръщи. — Дори не помня защо трябваше да го направим. — Той се почеса по главата, обмисляйки, а след това махна с ръка.
Стефан затвори телефона си и го пъхна обратно във вътрешния джоб на сакото си.
— Томас и магьосниците му са все още в сградата, но Дейвид води останалите насам, така че можем да завършим ритуала. Няма смисъл да си губим времето.
— Добре. Ще имаме демона за известно време. Той може да се погрижи за Томас и магьосниците му. Ще кажем, че се перчи. — Той се изсмя силно и треперейки се изправи на крака.
Стефан постави ръка на лакътя на Крейн, закрепвайки го.