Това беше познато на Джак.
Звук от монотонно пеене изпълни ушите му. Той помнеше този звук и усещането на магията, гъделичкаща ума и тялото му. Това повали магьосниците от Сборището на пода на асансьора, но Томас и Джак изпълзяха навън преди вратата да се затвори отново пред тях.
Той хвърли поглед на затворената асансьорна врата. Страхотно. Очевидно трябваше да се справят сами с цяла стая, пълна с доста силни вещери.
Джак примигна и си запроправя път през отвратително силната магия. Той си проправи път през фоайето и надолу по лъскав коридор под напевния звук. Джак залиташе по пътя към стаята, където бяха хванали Мира под тежестта на звука. Томас го следваше, залитайки и препъвайки се.
Той влезе в стаята със силата на волята си и се хвана за облегалката на стол преди да падне, но никой не го забеляза. Томас влезе поклащайки се след него и падна на колене. Дъскоф разчитаха, че магията ще бъде тяхното куче пазач. Бяха предвидили, че никой магьосник не може да премине през нея, но той и Томас имаха силата заради дълбоката си любов към Мира.
Мира.
Тя беше на колене в кръга, заедно с трима други магьосници, всички стояха отпуснато на коленете си в магията на кръга. Изражението й беше празно, очите й — затворени. Лицето й изглеждаше тебеширено бяло, устните и клепачите й — лилави. Като я видя в такова състояние, адреналинът на Джак скочи и той извика на ум.
Не, не можеше тя да е вече мъртва. Богове, не. Просто не беше възможно.
— Помогни й — изхлипа жена, завързана за стола наблизо.
Ани? Той й хвърли поглед, точно преди изблика на магия едва не го накара да коленичи.
Като кадифе, силата се потърка в голата му кожа. Чрез магия можеше да напипа част от Мира, отличителната миризма на свеж лен и лимон галеше сетивата му.
В този момент Джак разбра какво не е имал като дете. Силата, изпълваща стаята беше от насилената магия на магьосниците в кръга — колкото по-силни бяха магьосниците в кръга, толкова по-силна бе "рецептата" на магията.
Тази комбинация беше доста зашеметяваща.
Джак помогна на Томас да се изправи и заедно си проправиха път до края на стаята, където Уилям Крейн и най-високопоставените от Дъскоф пееха монотонно. Мъжете и жените в кръга изглеждаха блажено радостни. Нямаха представа, че някой друг е в стаята.
Джак блъсна Крейн силно, разрушавайки кръга на вещерите, но пеенето не спря. Крейн се препъна и падна на пода, завладян от изненада. Той се обърна и погледна нагоре към Джак с неверие на лицето си.
Томас издърпа вещерите от кръга и или ги хвърляше през стаята, или ги удряше. Монотонното пеене постепенно спря, мощната магия отслабна и по-успокоителните звуци от битка изпълниха стаята.
Разбира се, той и Томас бяха превъзхождани числено — 30 на 2.
Магьосниците от кръга се свлякоха със затворени очи, отпуснаха се като кукли на конци, когато магията се разсея. Всички бяха в безсъзнание.
В случая това беше най-добрият сценарий.
— Джак? — въздъхна Крейн, съвземайки се от вцепенението.
— Отдавна не сме се виждали, татко — изръмжа той преди да го сграбчи за ревера и да го издърпа от пода.
Някой го хвана за раменете и го завъртя наоколо, като го накара да пусне Крейн. Имаше половин секунда да регистрира лицето на Стефан, преди юмрукът му да удари здраво бузата му. Остра болка отекна в главата на Джак, принуждавайки го да залитне назад.
Джак се държеше за ръба на маса, главата му кънтеше. Стефан му беше нанесъл добър удар. Топлата светлина от магията на огъня се надигна точно преди Стефан да хвърли кълбо от него към Джак. Той се дръпна от пътя му. То удари крака на масата, запалвайки го.
Магьосниците от Сборището се събраха в стаята и гореща магия пламна срещу кожата му, когато те започнаха да я насочват към още възстановяващите се вещери. Един от тях поля масата с вода, карайки я да пращи и да пуши. Не беше в ничии интерес да изгорят сградата точно сега.
Нежелаейки да използва магията на огъня в такова затворено помещение и с магьосниците в кръга — в безсъзнание и уязвими, Джак се хвърли върху Стефан.
Те се затъркаляха по пода, удряйки се един друг. Джак нанесе няколко задоволителни удара и понесе няколко също толкова добри, преди нова сила да се завърти около него. Тя шепнеше срещу кожата му, засилвайки се.
Той и Стефан спряха опитите да се удрят един друг. Всичко в стаята затихна под това мистериозно влияние на магията в стаята. Бризът погьделичка лицето му и той усети отличителната сила на Мира. Мирисът на чист лен и лимон изпълни стаята, много по-силна, отколкото той някога е усещал.