Бризът стана вятър. Джак се опита да се отскубне от Стефан и погледна нагоре, за да види Мира, стояща на нейното място в демонския кръг.
Тя стоеше с отметната назад глава и затворени очи. Вятърът развя палтото й около нея, косата й летеше около главата й.
Джак и всички останали, които все още не бяха станали на краката си залитайки, гледаха магьосницата, която излъчваше толкова много сила. Устните оголиха зъбите й в гримаса на болка.
— Мира? — попита той неуверено, правейки стъпка към нея.
Без да го поглежда, тя вдигна ръка, за да го спре. Той спря насред крачката си.
Няколко неща станаха почти едновременно. Огън пламна ослепително от лявата му страна. Джак се обърна да види Крейн, запалващ горещо, бяло, огнено кълбо и хвърляйки го право към лицето му отблизо. Джак вдигна ръце, за да се предпази, знаейки че е твърде късно. Изведнъж, огънят изчезна.
Както и Крейн.
Счупи се стъкло. Ужасен човешки писък изпълни въздуха, избледняващ с разстоянието. В почти същия момент, стаята се изпълни със звука от тела, удрящи се в заобикалящите ги стени, стаята беше пълна с летящи мъже и жени.
Тишина.
После стенене. Проклинане.
Джак се огледа наоколо. Мира беше отхвърлила вещерите, само тях, към стените. Погледа му се насочи към прозореца, разбирайки, че Крейн е хвърлен през него. Строшено стъкло блестеше върху скъпите плочки и студен зимен вятър нахлу в стаята.
Мира беше рухнала на пода, но в съзнание. Тя се надигна в седнала поза, държейки главата си. Погледът й се сключи с неговия.
Мира бе убила Уилям Крейн.
Джак премести погледа си и вцепенен се втренчи за момент в счупения прозорец. Уилям Крейн, човекът, за който не беше мислил като за свой баща от дълго време, беше мъртъв.
— Къде е Стефан? — гласът на Томас прозвуча остро във внезапната липса на магия.
Джак обърна поглед от счупения прозорец и огледа вещиците и вещерите в стаята. Вещерите се надигаха от пода. Никой не се биеше. Всички изглеждаха зашеметени от случилото се.
Стефан не беше в стаята.
Погледът му срещна този на Мира и го задържа. Тя едва се изправи на краката си и изглеждаше готова да заплаче.
Томас даде бързо заповеди на магьосниците от Сборището да намерят Стефан, но Джак беше приключил. След няколко широки крачки, той хвана Мира в ръцете си и я държеше здраво, целувайки всяка част от тялото й, която можа да намери.
— Добре ли си? — попита той между целувките.
Тя кимна.
Той хвана лицето й в ръцете си и целуна устните й, вкусвайки солта от сълзите, течащи по бузите й. Тя обви ръцете си около него и задълбочи целувката.
Той беше толкова щастлив, че тя е в безопасност, че гневът, който изпитваше, когато го остави зад себе се и се изложи на опасност, изчезна. Всичко, което имаше значение, беше, че е вън от опасност.
Богове, беше толкова хубаво да я има отново в ръцете си. Никога вече нямаше да я пусне да си отиде.
Мира прекъсна целувката бавно. Тя остана в обятията му за момент, но не срещна очите му. Гледайки надолу, тя облиза устните си.
— Благодаря ти, че дойде, Джак — каза тя. После вдигна очи и прошепна: — Знам какво си скрил от мен. Знам всичко.
Шок и ужас го обзеха срещу решителния й поглед. Беше забравил за всичко това в бързината да я види в безопасност.
Тя отстъпи крачка назад, извън обятията му. Сякаш бездна се отвори помежду им. Тя му отправи един последен продължителен поглед, после се обърна към кръстницата си.
— ЩЕ СЕ ЗАЕМЕМ С НАШИТЕ РАНЕНИ — КАЗА ТОМАС.
Мира поклати глава.
— Не. Не и кръстницата ми. Искам някой да се обади за нея в бърза помощ, веднага. Веднага, Томас. — Нямаше да приеме нещо по-малко от това за Ани.
Той се вгледа в нея за момент, но тя беше с това не-се-забърквай-с-мен изражение. Тя се чувстваше много по удобно, носейки го през последните дни.
— Адам, заведи г-жа Уебър обратно в апартамента ми. Кажи на портиера да извика бърза помощ — каза Томас.
— Благодаря ти.
Адам, магьосник на огъня, който имаше тяло като на щангист и неколкократно чупен нос, помогна на Ани да се изправи с нежност, която изглеждаше в противоречие с очевидната му физическа сила. Ани спря пред нея и Мира взе в ръце лицето на кръстницата си и я целуна по бузата.
— Обичам те, Ани.
Сълзи се стекоха по бузите на Ани.
— И аз те обичам, дете.
— Сега върви. Ще бъда точно зад теб.
Адам й помогна да излезе през вратата.
Мира можеше да усети погледа на Джак в гърба си. Тя се вгледа в Томас, опитвайки се да не се обърне и да отиде при него.