В този момент Аран млъкна, защото забеляза с какво невъзмутимо търпение Магьосника го очакваше най-после да свърши.
Не проговори три секунди — по този начин превърна мълчанието си в многозначително.
— Нещата се много по-напреднали — започна Магьосника.
— Да дадеш показания пред Съвета, е все едно да крещиш неприлични думи срещу бушуващ горски пожар. Аз може и да успея. Но ти — не.
— Толкова ли е опасен?
— Мисля, че да.
Аран се запита дали той не го заблуждава. Но лицето на Магьосника беше толкова мрачно… беше виждал това лице в кошмарите си безброй пъти. „Какво правя тук? — учуди се той. — Имах само един технически въпрос по отношение на троловете. Затова попитах един магьосник… и сега…“
— Продължавай да разказваш. Необходима ми е още информация за Уейвихил. И да вървим по-бързо — подкани го Магьосника. — От колко време е тук?
— Пристигна преди седем години. Никой не знае откъде — няма никакъв акцент. Палатът му е на хълм, който сякаш всеки момент ще рухне. Защо кимаш непрекъснато?
— Знам го този хълм. Продължавай.
— Не го виждаме често. Пристига или с група тролове, за да ги продаде, или за да гласува в Съвета при важни поводи. Нисък е, има тъмна…
— Това може да е привидно. Няма значение, опиши го все пак. Никога не съм го виждал.
— Нисък и с тъмна кожа, с изострен нос и остра брадичка, и много къдрава черна коса. Носи тъмна мантия от мек плат, шапка със заострен връх и сандали, а и меч.
— Ами! — засмя се високо Магьосника.
— Каква му е смешното? И аз понякога нося меч… Да, забравих, че магьосниците имат едно наум по този въпрос.
— Не затова се засмях. Имаме една професионална закачка. Мечът може да бъде символ на мъжественост.
— Така ли?
— Разбираш, нали? Един магьосник не се нуждае от меч. Той има на разположение по-мощни защити. Когато го закачи на колана си, става безкрайно ясно, че го използва като лек срещу импотентност.
— И върши ли работа?
— Разбира се, че върши. Това е типична имитационна магия. Само дето трябва да си лягаш вечер с меча — засмя се отново той.
Но погледът му попадна върху един трол и смехът му моментално замря.
Проследи трола да се вмъква през врата във висока бяла стена. Бяха излезли от търговския квартал.
— Предполагам, че Уейвихил е некромант3 — каза неочаквано той.
— Некромант! Какво е това? Звучи противно.
— Технически термин за нов клон в магьосничеството. Наистина е противно. Завий наляво.
Свърнаха в тясна алея. Къщи на два и на три етажа се надвесиха над тях. Настилката беше покрита с мръсотия, но Магьосника измърмори нещо и направи жест. Мръсотията и боклуците се отдръпнаха встрани.
Закрачиха бързо по алеята.
— Мисля, че сега можем да спрем. Сядай, ако искаш. Ще останем тук известно време — поне аз ще остана.
— Какви са тия игрички, Магьоснико? Какво общо има всичко това с една магьосническа битка?
— Точен въпрос. Знаеш ли къде извежда този път?
Аран имаше отлично чувство за ориентация и познаваше града.
— При съдилището.
— Точно така. От другата страна е празният парцел до Къщата на удоволствията на Адриана — знаеш ли го? Най-мъртвата точка в град Ранилдисен. Там някога се е издигал Палатът на Шилбри Мечтателя.
— Може ли да попитам?…
— Естествено, съдилището също е изпразнено от мана. Десет хиляди обвиняеми и трийсет хиляди адвокати, които се молят за оправдателни или пледират за обвинителни присъди, не оставят много място за магии в която и да е съдебна зала. Ако една от тези зони е между мен и Уейвихил, той не ще може да разгадае намеренията ми.
Аран се замисли.
— В такъв случай винаги трябва да знаеш къде се намира.
— Не, трябва само да знам къде би следвало да бъда аз. А през повечето време не знам. И двамата успяхме да блокираме доста ефикасно гадателските си сетива. Някъде по това време би трябвало да се срещна с неизвестен за мен съучастник и съм взел всички мерки Уейвихил да не успее да ме шпионира.
Разбираш ли, аз изобретих колелото. А Уейвихил е използвал тази идея и я е усъвършенствал най-малко по два начина, които са ми известни. И сега изразходва мана с бясна скорост. Нищо чудно да се окаже масов убиец. Вината за това е моя. Ето защо трябва да го убия.
Аран си спомни, че жените му го очакват за обяд. Спомни си, че още преди часове бе решил да приключи този разговор. А също и историята, която му бяха разказвали за един дилетант, който се забъркал в някаква магьосническа битка, и какво го сполетяло.