— Е, трябва да тръгвам — каза той, докато се изправяше. — Желая ти много късмет, Магьоснико. И ако мога с нещо да ти помогна…
— Бий се с мен — прекъсна го на секундата Магьосника.
Аран зяпна. След което избухна в смях.
Магьосника го изчака с неизчерпаемото си търпение. Когато Аран отново бе в състояние да го чуе, продължи:
— Сънувах, че ще срещна някакъв съучастник по това време. Той ще ме придружи до вратата на замъка на Уейвихил. Рядко сънувам такива полезни сънища, Аран. Уейвихил си го бива. Усещам, че ако отида сам, ще бъда убит.
— Намери си друг съучастник — предложи му Аран.
— Не. Много е късно. Времето мина.
— Виж! — Аран се плесна с длан по корема и кожата му се набръчка. — За човек не съм чак толкова дебел. Никак не съм грозен. Но като вълк ще бъда все едно с десетгодишна бременност! От години не съм се превръщал във вълк. Но какво правя аз? Изобщо не съм длъжен да ти обяснявам каквото и да било — отсече той грубо накрая.
И бързо се отдалечи.
Магьосника го настигна в началото на алеята.
— Кълна се, че няма да съжаляваш, ако останеш. Още не съм ти казал всичко.
— Не върви по петите ми, Магьоснико. Ще си изгубиш курса — изсмя се в лицето му Аран. — Откъде накъде ще се бия на твоя страна? Ако без мен наистина няма да победиш, това безкрайно ме радва! Виждал съм това лице в кошмарите си хиляди пъти — теб и твоя стъклен кинжал! Така че върви да мреш, Магьоснико. Време ми е за обяд.
— Ш-шт! — прекъсна го Магьосника.
И Аран забеляза, че той всъщност гледа над рамото му.
Прииска му се да го убие. Но очите му неволно проследиха неговия поглед и ругатните замряха в гърлото му.
Беше трол. Просто трол, мъжки екземпляр, с огромен денк на гърба. И идваше към тях.
А Магьосника извършваше с ръце някакви движения, сякаш го хипнотизираше.
— Добре — каза магът. — Бих могъл да те убедя, че е безполезно да се изправяш срещу съдбата си, и ти би ми повярвал, защото съм специалист. Но ще е лъжа. Или бих могъл да ти предложа възможност да се отървеш от кинжала…
— Върви по дяволите! Свикнах да живея с него…
— Върколако, ако никога не научиш от мен нещо друго, научи се поне да не богохулстваш в присъствието на магьосник! Извини ме.
Тролът спря. Магьосника го доведе при Аран.
— Ще ми помогнеш ли? Трябва да сваля денка от гърба му.
Свалиха го, докато Аран продължаваше да се чуди на себе си. Да не би да беше омагьосан да се подчинява? Денкът беше много тежък. Отне му всичките сили, макар Магьосника да пое по-голямата част от тежестта. Тролът ги наблюдаваше с безизразните си кафяви очи.
— Така. Ако бях в която и да е друга част на града, Уейвихил щеше да разбере. Сега знаем къде е. В Къщата на удоволствията. И ме търси, глупакът му с глупак! Вече е претърсил съдилището. Както и да е. Чувал ли си за градчето Гат?
— Не.
— А за Шискабил?
— Не. Чакай, чакай.
Преди време един човек от Шискабил си бе купил шест зелени килима.
— Да. Някакво градче на север. Нещо… стана там…
— Цялото население напусна града една нощ, оставяйки всичките си скъпоценности и доста много кръв, което никой все още не е изяснил.
— Точно така.
Аран усети, че го обземат ужасни подозрения.
— Никой нищо не разбра.
— Най-напред беше Гат. След това Шискабил, след това Хатзорил. Все по-големи градове. В Хатзорил се изхитри. Намери начин да скрие местоположението на своя палат и не остави никаква кръв.
— Но какво прави всъщност? Къде отиват хората?
— Какво знаеш за енергията мана, Аран? Знаеш, че тя подхранва магиите и че може да бъде изразходена. Нещо друго?
— Аз не съм магьосник. Аз продавам килими.
— Мана може да бъде използвана за добро или за зло; може да бъде пресушена или прехвърлена от един обект в друг, от един човек в друг. Изглежда, някои хора притежават собствена мана. Различни концентрации може да бъдат открити в камъни със странна форма, в някои сакрални предмети или в метеорити. Всяко убийство е свързано с мана. Навремето това ни създаваше големи проблеми. Моят учител постоянно ни предупреждаваше да не работим в близост до места, където е било извършено убийство, или в близост до трупа на убит човек, или до оръжия, които са били използвани за тази цел — за разлика от военните оръжия, бих добавил. Войната и убийството са твърде различни неща. Некромантията използва убийството като извор на магии. Тя е най-мощната форма на магьосничество — толкова мощна, че не можеше да се развива досега поради ниската степен на мана в света. Мисля, че Уейвихил е некромант.