Представлението беше истинско удоволствие — сексуална версия на „Лизистрата“. Както винаги, „Сарди“ беше на ниво. Тя беше нежна жена с характер, вкус и блясък и само дето не го отвлече в апартамента си, където за първи път в живота му се случи да е импотентен.
Психиатърът не използваше обичайния реквизит: в кабинета нямаше нито мека кушетка, нито библиотека с подредени по лавиците скъпи книги. Нито килим, нито ламперия, нито номерирани гравюри. Нямаше дори бележник. Вместо това имаше скрито звукозаписно устройство, едноцветни гипсови стени, обикновено бюро и два твърди стола. Стил.
— Вие съвсем точно преценявате проблема си — каза тя.
Джон кимна.
— Предполагам. Някакви… остатъци от предишното ми възпитание. Възприемам я като авторитет. От малкото думи, които схванах, мисля, че…
— От думите „пенис“ и „жена“ сте си изградили собствено проклятие. И го използвате вероятно за да се самонакажете за това, че сте оцелели от трагедията, причинила смъртта на останалата част от семейството ви.
— Твърде старомодно е. И изсмукано от пръстите. Досега имах на разположение почти четирийсет години, за да се самонакажа, ако имах угризения. Но нямам.
— Все пак да го приемем за работна хипотеза — размърда се тя на стола си, втренчена във фигурките по фурнира на празното бюро. — Ако успеем да опростим нещата, и лечението ще е по-просто.
— Нямам нищо против — отвърна Джон.
При тези сто двайсет и пет долара на час — колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Ако го схващате и усещате по този начин, то ключът за вашето лечение е прехвърлянето.
Тя се наведе над бюрото, опряла лакти о плота, и пред очите му попаднаха шаващите й гърди, които не събудиха какъвто и да е интерес у него, а това продължаваше вече цяла седмица.
— Ако аз застана на мястото на авторитетната личност — продължи тя, — бих могла евентуално да повлияя на детето във вас и да го убедя, че няма никакво проклятие. А само сгрешена идентичност… нищо повече от една старица, която го е уплашила. Една внимателна хипноза ще свърши чудесна работа.
— Звучи разумно — отвърна замислено Джон.
Да си представи, че тази младичка geyri е по-могъща от старата вещица? Като зрял мъж би могъл. Но ако в него наистина се крие някое подплашено циганче, кой знае.
„523 784 00926//Здравей, машино — набра Джон. — Кой е най-добрият дерматолог в района?“
ДОБРО УТРО, ДЖОН. В ПОСОЧЕНИЯ ПЕРИМЕТЪР ДВАМА ДЕРМАТОЛОЗИ РАБОТЯТ С НАЙ-ВИСОКАТА ТАКСА НА ЧАС, А ИМЕННО 95 Щ.Д., И ТЕ СА Д-Р БРАЙЪН ДИЛ, 245 ЗАПАД, 45-А УЛ., СПЕЦИАЛИСТ ПО КОЗМЕТИЧНА ДЕРМАТОЛОГИЯ; Д-Р АРТЪР МААС, 198 ЗАПАД, 44-А УЛ., СПЕЦИАЛИСТ ПО ТЕЖКИ КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
„Д-р Маас занимава ли се с болести на психична основа?“
РАЗБИРА СЕ. ПОВЕЧЕТО ДЕРМАТОЗИ СА НА ПСИХИЧНА ОСНОВА.
„Я не се надувай“ — каза си на ум Джон.
„Уреди ми преглед при д-р Маас в рамките на следващите два дни.“
ПРЕГЛЕДЪТ ТИ Е УТРЕ В 1:45, ЕДИН ЧАС. ЩЕ ТИ ОСТАНАТ 45 МИНУТИ, ЗА ДА СТИГНЕШ В ЛЪЧОУ ЗА СРЕЩАТА С ГРУПАТА „АМКСЕ“. НАДЯВАМ СЕ, НЕ Е НЕЩО СЕРИОЗНО, ДЖОН.
„И аз се надявам.“
Тези гадни емпатични системи.
„Уреди ли дистанционна връзка с Лъчоу?“
НЕ БЕШЕ НЕОБХОДИМО. ЩЕ ИЗПОЛЗВАМ КОНД/ДЖЕНЕРАЛ. ПОЛЗВАНЕТО НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ УСЛУГИ В ЛЪЧОУ ЩЕ СТРУВА САМО 588 ОТ ПРОЕКТИРАНАТА СУМА ЗА ТРАНСПОРТ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА. „Умна си ми е машината.“
„Много добре, машино. Засега остани на тази база.“
БЛАГОДАРЯ, ДЖОН.
Буквите избледняха, но контролната светлинка продължи да блещука.
Не трябваше да негодува срещу емпатичните системи. Те бяха негова рожба и главната причина, поради която „Белком“ му плащаха такава тлъста заплата, за да го задържат. Държеше авторското право върху емпатичната платка за още дванайсет години и с течение на времето щеше да натрупа истинско състояние. Всъщност всеки мощен компютър в света бе техен клиент, като се започне от „Конд/Дженерал“, който управлява цял Ню Йорк, и се стигне до Женева и до Академия наук, които заедно управляваха половината свят.
Повечето клиенти даваха на платката име — обикновено женско. Джон я наричаше „машина“ заради не твърде сполучливия си опит да се предпази да мисли за нея като за човешко същество.
С усилие на волята се въздържа да не разчеше циреите по врата си. Трябваше да отиде на лекар още щом се появиха, но психиатърът бе сигурен, че ще ги излекува — „разрухата“ от втората клетва. Успя, колкото излекува и импотентността му. Тази сутрин се появиха циреи и по гърдите, по слабините и по гърба му, а имаше и червени пришки по носа и скулите. Разполагаше с някакви успокоителни, но до края на работния ден реши да използва само аспирин.