Д-р Маас нарече заболяването импетиго и му предписа някакъв специален сапун и антибиотичен мехлем. Каза му да отиде на контролен преглед след десет-петнайсет дни. Ако нямало подобрение, щял да вземе по-сериозни мерки. Изглеждаше твърде млад и Джон не посмя да спомене за клетвите. Пък и вече си имаше лекар за тази цел.
След три дни отново беше в кабинета на д-р Маас. Почти нямаше сантиметър от кожата му, който да не беше поразен от обриви. Температурата му беше 38,6. Докторът му предписа широкоспектърен антибиотик и му препоръча да остане два-три дни на легло. Джон най-накрая му каза за клетвите и той му даде една брошура за психосоматичните заболявания. Всичко, което прочете в нея, вече му беше известно.
Въпреки мощните антипиретици на другата сутрин температурата му се бе покачила на 38,9. Замаян от високата температура и от болкоуспокояващите, Джон изпълзя от леглото и пристигна в Уест Вилидж, в офиса на МЦАС. Фред Джорджо, който бе на пост през нощта, Все още беше там.
— Господин Золд! — скочи от бюрото Джорджо и го хвана за ръката. Джон потръпна от болката, която му причини докосването, и се остави да бъде отведен до едно кресло. — Какво се е случило?
Вече беше заприличал на болен от неизлечима шарка. Остана дълго време неподвижен, втренчил поглед във възпалените циреи, които покриваха дланите му.
— Имам нужда от знахар — едва изрече той, пречеха му пришките около устата, покрити с корички.
— Chovihanni? — ококори очи Джорджо.
Джон го погледна неразбиращо.
— Вещица ли?
— Не — поклати глава той. — Билкарка.
— Ходил ли сте на доктор gadjo?
— При двама. Циганка ми причини това, циганка трябва да ме излекува.
— Значи болестта е в главата ви?
— И докторите gadjo казват същото. Но пак може да ме убие.
Джорджо вдигна слушалката, набра един местен номер и избълва цял порой ромски, италиански и английски думи.
— Обадих се на братовчед си — каза той, след като затвори. — Майка му е лечителка и се ползва с добро име. Ако я намери вкъщи, ще бъде тук след по-малко от час.
Джон измънка някаква благодарност, докато Джорджо го отвеждаше към леглото.
Знахарката дойде много скоро и се втурна в офиса с плетена чанта, пълна с разни потракващи предмети. Огледа Джон и Джорджо и се зае да разчисти една странична масичка от брошурите. Изглеждаше петдесет и няколкогодишна и бе прибрала сребристата си коса в стегнат кок, който се поклащаше на тила й, докато чевръсто шеташе из стаята. Постави на масата електрическо котлонче и наля вода в две глинени панички. Беше облечена в не много овехтяла черна рокля и носеше удобни обувки. От бръчиците около устата й личеше, че обича да се смее.
Надвеси се над Джон, тихичко избърбори нещо на италиански и пъхна сребърния кръст, който висеше на врата й, между дланите му.
— Кажи й да говори на английски… или на унгарски — каза Джон.
Джорджо преведе.
— Казва, че тези старовремски суеверия не би трябвало да ти влияят до такава степен. Ти си съвременен мъж и не трябва да вярваш на разни приказки за деца и старци.
Джон разгледа кръста и го повъртя между пръстите си.
— Всички суеверия си приличат.
Но не й върна кръстчето.
По-малкият съд забълбука и тя пусна шепа билки в него. След това се обърна към Джон и го разсъблече внимателно.
Когато настойката кипна, изпразни пакетче нишесте в паничката със студената вода и разбърка енергично сместа. След това добави горещата течност и отново разбърка. Накара Джорджо да преведе, че не е сигурна дали билките ще го излекуват, но поне ще го накарат да се почувства по-добре.
Течността желира и тя провери с пръст температурата. Когато изстина достатъчно, започна да я нанася внимателно върху лицето му. Вратата изскърца и тя ахна. Беше дъртата вещица, която го бе проклела.
Вещицата изрече нещо на ромски, което прозвуча като команда, и жената се отдръпна от Джон.
— Все още ли не вярваш, Джон Золд? — Тя прецени ефекта от деянието си. — Нали каза, че са глупости?
Джон я изгледа гневно, без да отговори.
— Чух, че си търсил знахарка — добави тя и гърлено каза нещо на другата.
Без да продума, жената изсипа сместа в мивката и започна да прибира принадлежностите си.
— Дърта кучка! — извика дрезгаво Джон. — Какво й каза?
— Казах й, че ако продължи да те цери, същото ще се случи и със синовете й.
— Страхуваш се, че ще му помогне — обади се Джорджо.
— Не. Само ще му помогне да умре по-лесно. Ако исках това, щях да го убия още на прага.
Наведе се светкавично и целуна Джон по възпалените устни.