Първото, което разбра на следващата сутрин, бе, че не е импотентен. Второто, което забеляза, бе, че на дясната му ръка няма нито един цирей.
„523 784 00926//Благодаря, машино. Контраклетвата подейства.“
Контролната светлинка блещукаше равномерно, но машината не отговори. Натисна бутона на интеркома.
— Марта? Не получавам отговор на монитора си.
— Минутка, господине. Само да си закача палтото. Ще се обадя на техниците. Добре дошли.
— Ще почакам.
„Можеш и сам да се обадиш на техниците, експлоататор такъв.“ Погледна отражението си в мътния монитор: по лицето му нямаше нито една пъпчица. Представи си старата вещица, цялата покрита с циреи, но това ни най-малко не го притесни. След това се сети за кълвача и видя дребното телце в средата на килима. Вдигна го и в този момент Марта влезе в офиса и се намръщи.
— Какво е това? — попита тя.
— Мислех, че една птичка би развеселила този кабинет — посочи към клетката той. — Само че тя умря. — Пусна я в кошчето за боклук. — Какво казаха?
— Ами… много странно. Никой не получава сигнал. Машината работи, но не… как да кажа… не разговаря.
— Хм. По-добре сам да сляза.
Спусна се с асансьора до подземния етаж. Тук винаги му се струваше неприятно топло. Може би психологическа компенсация от страна на екипа; поддържаха по-висока температура заради течния хелий в пастелните кутии на централния процесор. Няколко пълни с течен хелий вани, чиято температура трябваше да е по-ниска от тази на повърхността на Плутон.
— О, господин Золд!
Мъжът бе облечен в бели работни дрехи и имаше табелка на гърдите: „Координатор, първа смяна.“ Позна го, но не си спомни името му. Обикновено питаше машината, преди да слезе.
— Радвам се, че сте се върнали. Чух, че доста сте се измъчили.
Приятелска загриженост или арогантност?
— Някаква алергия. Не ме остави повече от седмица. Какъв е проблемът?
— Щях да ви оставя съобщение, ако знаех, че ще дойдете на работа. Проблемът е в централния процесор, а не в софтуера. Тео Джаспър го откри малко след като го отвори в шест, но ни отне цял час, докато намерим специалист по охладителните смеси.
— Това ли е той?
Някакъв мъж обикаляше около процесора, поглеждаше контролните уреди и си записваше показанията в стенографски бележник. Отидоха при него и той се представи като Джон Курант от Отдела по охладителни смеси на „Авко/Еверт“.
— Проблемът е в цилиндъра от живачни пръстени, по който минават свръхпроводниците за контакт. Някаква корозия, субмикроскопични пукнатинки по цялата повърхност.
— Но как е възможно да корозира каквото и да било при четири градуса над абсолютната нула? — запита координаторът. — Що за химикал…
— Съгласен съм, че е невероятно. Ще ги сменим безплатно. Гаранционният срок не е изтекъл.
Джон проследи как двама работници измъкват сребърен цилиндър през едно отвърстие на централния процесор. От отвора струеше гъста ледена мъгла.
— А другите цилиндри? Сигурен ли сте, че са наред?
— Доколкото можахме да преценим, само контактният цилиндър е засегнат. Затова машината е импотентна, останалите…
— Импотентна!
— Съжалявам. Знам, че вие, компютърджиите, не обичате да… персонифицирате машините. Но си е точно това: машината работи отлично. Само дето не може да общува.
— Наистина. Много интересно.
А и тази корозия. Субмикроскопични циреи.
— Трябва да помисля над всичко това. Обадете ми се в кабинета, ако имате нужда от мен.
— Това би трябвало да оправи нещата — каза Курант и се обърна към работниците: — Момчета, привършвате ли?
Единият работник щракна автомата на отвърстието.
— Можем да пробваме.
Координаторът ги заведе до един контролен пулт като този в кабинета на Джон.
— Да проверим — каза той и натисна един бутон.
ОСТАВЕТЕ МЕ ДА УМРА. Координаторът се изхили нервно.
— Вашите емпатични платки, господин Золд. Понякога наистина се държат странно.
И той отново натисна бутона.
ОСТАВЕТЕ МЕ ДА УМРА. И пак: ОСТ… М… Д… УМ… Буквите бавно избледняха и колкото и да натискаше бутона, не се появи нищо повече.
Джон се върна в кабинета си и каза на секретарката да отложи всичките му ангажименти за деня. След това седна на бюрото и запуши.
Как е възможно машина да се зарази с психосоматично заболяване от човек? И как би могла да бъде излекувана?
А и как би могъл да сподели всичко това с някого, без да го помислят за луд?