Телефонът иззвъня. Обаждаше се координаторът. Новият свръхпроводников елемент се държал по абсолютно същия начин като стария. Вместо да го подменят, смятали да поставят машината под контрола на големия компютър „Конд/дженерал“, за да използват мощността на неговата „диагностична платка“. Ако най-мощният компютър в тази част на Вашингтон не можел да реши проблема, положението ставало сериозно. Джон даде съгласието си. Постави слушалката и настрои селектора на монитора на канала на „Конд/дженерал“.
Защо машината искаше „да умре“? И всъщност кога умира една машина? Вероятно не бе достатъчно да я изключиш от енергийния й източник, но и да заличиш цялата й информация и всички останали умения. Така че да не може да бъде върната към живот просто като я включиш отново. Да унищожиш самоличността й. Но защо самоубийство? Спомни си как се бе почувствал, когато държеше шишенцето със сънотворни в ръката си.
Интуицията му заработи: машината бе предвидила техните действия. Тя бе пожелала да умре, защото съчувстваше не само на хората, но и на другите машини. Включеха ли я към „Конд/дженерал“, тя се превръщаше в неделима част от цялото. И всичко отиваше по дяволите. Щяха да се върнат там, откъдето бяха тръгнали, но на съвсем друг етап. Какво щеше да стане с Ню Йорк?
Той грабна слушалката и осветлението угасна. Всичко бе приключило.
Последното съобщение, излъчено от „Конд/дженерал“, беше автоматичният сигнал, който настояваше за връзка с високоусъвършенстваното диагностично устройство на най-мощния компютър в САЩ: IBM vac 2000 във Вашингтон. Смъртоносната зараза плъзна по телефонните кабели на Източното крайбрежие.
Компютърът във Вашингтон също отправи зов за помощ по сателита към Женева. Женева се свърза с Москва.
Чрез рутинната обмяна на информация проклятието се процеждаше не по-бавно и към по-малките компютри. До момента, в който Джон Золд вдигна слушалката, всеки компютър диспечер всъщност бе излязъл от строя.
Можеха да възстановят всичко от нулата: да изтрият паметта им и да ги програмират наново. Но това нямаше да се случи никога. Защото бяха останали двата най-мощни компютъра, които не притежаваха емпатични устройства и поради тази причина не бяха заплашени от заразата. А и не биха могли да имат такива устройства, защото тяхната функция беше убийството, ядреното убийство. Единият се намираше под планините на Колорадо Спрингс, а другият — под една планина близо до Свердловск. Всеки от тях би оцелял дори при директен ядрен удар. И двата ежесекундно оценяваха ситуацията в света и единствената им задача се състоеше в това, да уцелят мига, в който противникът е достатъчно слаб, за да нанесат съкрушителен ядрен удар. И двата едновременно стигнаха до извода, че в момента противниковата цивилизация преживява неочакван срив.
И две ескадриракети с бойни глави кръстосаха пътищата си над северния Тих океан.
Една старица размахва камшик по конските хълбоци, а крантата пристъпва тежко напред, без да й обръща особено внимание. Каруцата й е плимут, модел 1982, на който са извадени двигателят, предавателното устройство и целият излишен метал. Трудно й е да размахва камшика през страничния прозорец, но единственото, което би могла да направи, е да счупи предното стъкло и да среже покрива, а тя предпочита да е на сухо, когато вали.
Малко момче седи безмълвно от едната й страна и се взира през стъклото. Родило се е с болестта на gadjo: тялото му е огромно и съразмерно, а главата му много малка и с неправилна форма. На нея й е все едно. Важното е да е силен и глупав, за да се грижи за нея, докато е жива. Купи го само срещу две пилета.
Тя му разправя приказка, макар да знае, че той не разбира почти нито дума.
— … Наричат ни цигани, защото едно време за нас бе добре дошло да си мислят, че сме тръгнали от Египет12. Но ние всъщност отникъде не сме тръгнали и наникъде не отиваме. Те забравиха боговете си и се кланяха на своите машини, но накрая машините се нахвърлиха върху им. А ние почитахме старовремските традиции и затова оцеляхме.
Тя завърта кормилото, за да помогне на кончето да си проправи път по натрошения асфалт покрай купчини ръждясали останки от машини и разхвърляни бели човешки кости. В деня, когато Джон Золд бе излекуван, тези хора са си мислели, че отиват нанякъде.
Ф. Пол Уилсън
Createpdo
Денис Никълби държи на думата си и първата пратка на „Три месеца до финансовата независимост“ получавам точно две седмици след като съм се обадил на безплатния телефонен номер, който знам от рекламния клип. Захвърлям придружаващите го каталози и листовки и разкъсвам единия край на картонения плик.