Ето това е. Моето ново начало. Днес е първият ден от останалата част от живота ми, който ще е съвсем различен оттук нататък. Ще бъда организиран, ще си поставям цели и ще чертая планове как да ги постигна — ще имам план за деня.
Никога по-рано не съм живял по план. А тъй като този план не означава вършенето на някаква работа, е направо велико. Никога не съм бил от тези, дето излизат в девет и се прибират в пет. От всичко най-много ценя свободата си. По-приятно ми е да гледам на себе си като на инвеститор. Сега ще бъда планомерен инвеститор. А касетите на Денис Никълби ще ме насочват.
Може би ще ми бъдат полезни и в личния ми живот. В момента съм останал без приятелка. И май изобщо ми е проблем да задържа някоя за по-дълго време. Последната си отиде преди две седмици. Нарече ме мързелив дебелак, който не прави нищо друго, освен да чете и да гледа телевизия.
Не е честно. И не е истина. Вярно, че теглото ми е малко над нормата, но не чак толкова, колкото изглежда. Сума типове между трийсет и четирийсет тежат повече от мен. Работата е там, че на петдесет и осем това се набива на очи. Но пък косата си е на главата ми. Нито съм грозен, нито нещо подобно.
Колкото до това, че прекарвам много време в леглото — съгласен. Но правя проучванията си. Родителите ми оставиха малко парички и постоянно съм нащрек къде е най-изгодно да ги вложа. Имам прилична печалба, живея в чудесна многоетажна сграда в Ню Джърси и от апартамента си нощно време мога да съзерцавам небостъргачите в Манхатън. Имам добър приход от инвестициите, без да ми се налага да излизам от апартамента си. Но това не означава, че не полагам усилия.
Колкото и наред да е всичко, знам, че бих могъл да се справям и по-добре. И именно учебният курс на Никълби ще ми помогне да се изкача на следващото стъпало. Чувствам го. И съм напълно готов.
Ръцете ми треперят, докато измъквам лъскавата видеокасета от опаковката. Срещу мен се ухилва млад, поразително красив мъж с пронизващо сини очи и ослепителни зъби. Денис Никълби. Само на трийсет, а вече мултимилиардер. Всичко, което докосне, се превръща в злато. Но дали не иска да скрие инвестиционните си тайни? За нищо на света. Той е готов да ги сподели с обикновените хорица — такива като мен, с малко капитал и с огромни мечти. Това се казва пич.
Ало, аз не съм мухльо. Гледал съм рекламите на Тони Робинс и разни като него, дето тръгнали от нулата и станали милионери с покупко-продажби на недвижими имоти. Доста време прекарвам вкъщи, така че гледам доста реклами. Повярвайте ми, подобни глупости изобщо не ме впечатляват. Но Денис Никълби… той е друго нещо. Само ме погледна от екрана и знаех, че говори на мен. На мен. И знаех, че това, което предлага, е в състояние да промени целия ми живот. Цената беше соленичка — петстотин доларчета, — но си заслужаваше, ако изпълни дори само една десета от всичко, което обещаваше. При всички положения беше по-добра инвестиция от някои нерентабилни акции по сметката ми.
Измъкнах кредитната си карта, грабнах телефона, набрах неговия номер 800 и дадох поръчката си.
И ето я пред мен. Открехвам капака на кутията и…
— Мамицата му!
Вътре би трябвало да има видеокасета — първи урок. А какво намирам? Аудиокасета. И дори не е нова. Някаква очукана вехтория.
Бесен съм. Иде ми да я тресна с все сила о пода и да я стъпча на прах. Но не го правя. Вдишвам дълбоко три пъти, вземам се в ръце и отивам до телефона. Набирам кротко номера на г-н Никълби, отпечатан на гърба на касетата, и чувам гласчето на някакво нахакано бебче. Разкрещявам се, че съм измамен клиент, че ще се обадя на министъра на правосъдието и че искам да говоря лично със самия Денис Никълби. Тя ме запитва защо съм толкова ядосан и едва започнал да й обяснявам, чувам нейния писък в слушалката:
— Вие ли сте този! О, Господи! Откога чакаме да ни се обадите!
— Чакате ли?
— Да! Самият господин Никълби беше тук преди малко. Толкова е притеснен. Разбрал е, че по някакъв начин в една от пратките на „Три месеца до финансовата независимост“ погрешно е поставена друга касета. Даде ни указания да съобщим на всеки, който ни се обади, че вместо видео е получил аудиокасетата, да не се безпокои. Чисто нова видеокасета на „Три месеца до финансовата независимост“ незабавно ще му бъде връчена на ръка! Какво мислите по този въпрос?
— Аз… аз…
Аз съм сащисан. Този мъж е върхът. Наистина знае как се прави бизнес.