— Не си спомням, но ако съществува, ще го открия. Интересува ли те?
— Да — отговарям. — Много ме интересува.
— Имаш го.
Но го нямам. Е, имам нещо, но чак след два дни и не е това, което очаквам.
Междувременно се занимавам с видеокасетата на Денис Никълби. Трябва да призная, че съм разочарован. Нищо, което да не съм чувал вече. Странно… след рекламата му бях сигурен, че се нуждая точно от това.
Отварям плик със съобщение от борсата. Вътре е очакваното потвърждение за продажбата на двеста акции от „Касъл петрол“ за 10,25, но намирам също и потвърждение за покупка на двеста акции от нещо, което се нарича „Тай корд“ ООД.
Какво, за Бога, е пък това „Тай корд“? Гери е взел парите от „Касъл петрол“ и ги е вложил в нещо, за което дори не съм чувал! Смаян съм. Никога не е постъпвал така. Трябва да е някаква грешка. Обаждам му се.
— Хей, баровец — чувам гласа му, — кой ти е източникът?
— Какви ги дрънкаш?
— „Тай корд“ тази сутрин се качи на пет. Този път нацели точно десятката.
— На пет? — преглъщам аз. Бях готов да му откъсна главата, а научавам, че за два дни съм направил девет хиляди големи. — Гери… защо ме вкара в „Тай корд“?
— Защо ли? Защото ме накара. Каза ми, че много те интересуват. Никога не ги бях ги чувал, но ги открих и купих. — Той наистина е смутен. — Нали точно затова ми се обади онзи ден? Да продам „Касъл“ и да купя от „Тай“? Както и да е, ударът ти е главозамайващ.
— Разбрах, Гери, и никой не е по-доволен от мен, но…
— Оставаш ли там?
— Искам да изясня нещо. Вчера те попитах дали си чувал за CREATEPDO.
— Няма начин, приятелче. Познавам „Паркър Джен“. НАС-ДАК — първокласна техника, спекулативен капитал. Ти каза „Тай корд“.
Почвам да се дразня.
— CREATEPDO, Гери. CREATEPDO.
— Чувам те, Майк. „Паркър Джен“, „Паркър Джен“. Наред ли си?
И аз не съм сигурен. Изведнъж по гърба ме полазват мравки. Аз казвам едно нещо — единствената дума, която трябва да знаеш, — а Гери чува съвсем друго.
— Майк? Там ли си?
— Да. Все още.
Мозъкът ми ще се пръсне. Какво става, за Бога?
— Какво искаш да направя? Да продам „Тай“ и да купя от „Паркър Джен“ ли? Така ли?
Вземам светкавично решение. Става нещо невероятно и трябва да го проверя. В края на краищата това са намерени пари.
— Да. Сложи всичко в „Паркър Джен“.
— Дадено. Днес вървят на три и една осма. Ще грабна три хиляди.
— Чудесно.
Оставям слушалката и тръгвам да се разхождам из апартамента. В главата ми се мъти налудничава идея…
… единствената дума, която трябва да знаеш: CREATEPDO. Ами ако…?
Не-е. Прекалено е налудничаво. Но ако е вярно, има начин да се провери.
Знам кой е начинът. Надбягванията. Днес има в Медоуландс. Ще инвестирам няколко часа и ще проверя. Ако побързам, ще успея за първата гонка.
Знам, че е абсолютна лудост, но трябва да разбера…
Едва успявам. Хвърлям се към десетдоларовото гише и казвам:
— CREATEPDO за първата.
Касиерът дори не вдига поглед. Взема банкнотата, натиска няколко клавиша и ми подава билета. Грабвам го и поглеждам: заложил съм на някаква кранта на име Вчера-си-отиде.
Не си правя труда да се качвам на трибуната. Заставам под един монитор. Залозите за Вчера-си-отиде са три към едно. Конете са на стартовата линия.
Тръгват!
Наблюдавам бягането с още две момчета, облечени в поло и полиестерни панталони. Не се изненадвам кой знае колко, когато Вчера-си-отиде пресича финиша пръв. Десетте ми доларчета стават трийсет, но отново ме полазват мравките по гърба.
Става все по-умопомрачително.
С помощта на Дейли Дабъл и Трифекта, когато си тръгвам, първоначалните десет доларчета са станали шест хиляди и двеста. Можех да направя и повече, но почвам да се изнервям. Не искам да привличам вниманието върху себе си.
Едва се възпирам да не натисна педала на газта до дупка. Направо ще се побъркам. Сякаш съм взел наркотик. Чувствам се цар на света. Трябва да продължа нататък. Но как? Накъде?
Прочитам върху едно рекламно пано:
„ПЕТ ПЪТИ ПО-ВИСОКИ ПЕЧАЛБИ!“
В „Цезар“, град Атлантик. Въпросът ми получава отговор.
Избирам „Цезар“ заради паното. Не са падам особено по поличби, но започвам да ставам суеверен. Аз съм на върха.
Опитвам се да си представя докъде би могла да ме докара странната дума. Единствената дума, която трябва да знаеш…
Всичко, което ти е необходимо, за да спечелиш. Сигурно е това: думата те прави печеливш. Достатъчно е да се доверя на късмета си — няма значение дали става дума за коне или акции — и победата ми е гарантирана.
Сигурно това е обяснението за преуспяването на Денис Никълби. Той знае думата. Затова изгаряше от нетърпение да си я вземе обратно — не иска да я знае никой друг. Да си я запази само за себе си.