Копеле.
След това се замислям и решавам, че не е копеле. Ако запитам себе си дали бих казал думата на някой друг, отговорът ще е категорично „не“. Имам чувството, че съм станал член на изключително недостъпен клуб. Само дето останалите му членове не подозират това.
Имам усещането, че вече не съм зависим от капризите на съдбата.
Супер.
Ескалаторът ме оставя на етажа на казиното в „Цезар“. Докато приближавах паркинга, се чудех с какво да започна — двайсет и едно, покер, рулетка или зарове — какво? Но щом съзирам пред себе си казиното, вече знам. Ярък надпис гласи:
ПЪЛЗЯЩ ДЖАКПОТ! 802 672 ДОЛАРА!!!
Сумата постоянно расте, тъй като играчите продължават да тъпчат с монети шайката едноръки бандити.
Промъквам се през навалицата, пушека и шума. Спирам до обменна количка и подавам петдоларова банкнота на облечената в миниполичка блондинка.
— Макар че ще спечеля още с първия — казвам аз.
— Естествено — отвръща тя, но съм сигурен, че не ми вярва.
Ще повярва. Поемам жетоните и й казвам:
— Сега ще се убедите.
Търся свободен игрален апарат. Няма да е лесно. Играчите са на по над сто години и биха се отказали по-скоро от някой от внуците си, отколкото от мястото си. Най-после съзирам една синекоса гърбава бабичка да свършва парите и да се оттегля от апарата. Спускам се и пъхам жетон в процепа, но виждам, че приема най-много три. Което означава, че ако искам да спечеля цялата сума, трябва да пъхна още два. Правя го. Хващам лоста… и се замислям. Цялото внимание ще бъде насочено към мен. Необходимо ли е? Малко съм си саможив. Поглеждам към сумата, която се е вдигнала още над 800 000 долара, и знам, че я искам.
Майната й на публичността.
Прошепвам:
И дръпвам лоста.
Затварям очи, докато колелцата се въртят. Започват да спират: първо прозорче — чук! Второ прозорче — чук! Трето прозорче — чук! Издрънчава звънец! В улея започват да се сипят жетони! Успех!
Внезапно звънецът и жетоните спират. Отварям очи. Никаква тълпа от завистници и никакви святкащи фотокамери няма наоколо. Никой дори не ме поглежда. Свеждам очи към улея. Шест долара. Поглеждам към прозорчетата. Две черешки и един портокал. „Плаща 6.“
Не мога да повярвам. Къде ми е 800 000-доларовият джакпот? Този път мравките ме полазват в стомаха. Какво е станало? Свърши ли всичко? Не действа ли вече?
Грабвам три жетона от улея и ги натиквам вътре.
— CREATEPDO — изричам по-високо и дръпвам ръчката.
Чук! Чук! Чук!
Този път нищо. Нищо!
Почвам да се плаша. Много бързо се изчерпа. Още три жетона.
— CREATEPDO — почти извиквам аз и дръпвам проклетата ръчка. Чук! Чук! Чук!
Нищо!
— Майната ти! Какво ти става! — удрям аз с юмрук по апарата.
— Спокойно, приятел — обажда се старчето до мен. — Не помага. По-добре си отдъхни.
Оттеглям се, без да го погледна. Съсипан съм. Ами ако съм имал на разположение само няколко дни и времето ми е изтекло? Да съм я изтощил на пистата, когато бих могъл да направя няколко удара на борсата. Пушекът, навалицата, постоянното бърборене и шумът от апаратите направо ме влудяват. Трябва да се махна. Почти се затичвам и изведнъж ме осенява.
Думата… може би действа само върху хора? Апаратите нямат уши…
Я по-спокойно. Хубаво. Да разсъдим логично. Как най-добре да бъде пробвана думата в едно казино?
Карти? Не-е. Твърде много възможни комбинации и твърде много играчи, които биха могли да размътят водата.
Зарове? И там вариантите да загубиш или да спечелиш са прекалено много.
Коя игра е с най-високи залози и с категоричен победител?
Оглеждам се, преценявам… и накрая я виждам.
Рулетката.
Но как бих могъл да използвам думата до покритата със сукно маса?
Търся свободно място. Виждам едно между мъж на средна възраст, който ми заприличва на очен лекар, и плаха, около трийсетгодишна червенокоса дама, която напомня негова клиентка. Внезапно ми хрумва как да постъпя.
Издърпвам една стодоларова банкнота от пачката от надбягванията и я стискам между палеца и показалеца. След това изкривявам ръце като болен от детски паралич. Сядам до червенокосата и я запитвам:
— Ще бъдете ли добра да залагате за мен?
Тя ме поглежда през лупите си, след което вижда изкривените ми ръце. Очите й скачат на лицето ми.
— Разбира се. Никакъв проблем — усмихва ми се топло тя.
— Деля печалбите с вас. Ако спечеля.
— Не се притеснявайте. Наистина няма проблеми. Разигравам етюд, колко ми е трудно да поставя банкнотата върху масата и я избутвам върху сукното.