Той се прицели с копието, вдигна щита, приведе се напред и пришпори коня си. Щом се втурна в атака, усети ръката си като къс желязо, като безкраен поток от електричество. Сега валеше по-силно и светкавици постоянно озаряваха небето. Непрекъснатият тътен на гръмотевиците заглушаваше тропота на копитата, а вятърът свиреше покрай шлема му. Той връхлетя към другия рицар, прицелил копие в средата на щита му.
Сблъскаха се с оглушителен трясък. И двамата рицари се завъртяха. Кухият се строполи от коня — счупеното копие беше пронизало щита и бронята на гърдите му; щом се удари о земята, лявата му ръка отхвърча настрани. Върхът на копието се пречупи и щитът се плъзна на земята. Но той почти веднага се надигна, стиснал в десница дългия си меч.
Ланселот скочи от коня, захвърли щита си, измъкна огромния си меч и пристъпи към обезглавения си враг. Противникът му нападна пръв и той отби удара. Ръцете му се разтрепериха — толкова силен беше той. Замахна. Другият отби удара.
Дълго се биха с мечовете. Най-накрая Ланселот замахна за пореден път и нанесе най-тежкия си удар. Кухият рицар се строполи в калта — бронята отпред се беше разцепила чак до стърчащото от нея копие. В този миг Моргана изпищя.
Ланселот се извърна и видя, че тя е паднала по очи върху нарисуваната от Мерлин диаграма. Магьосникът, окъпан в синкава светлина, издигна жезъла си и пристъпи напред. Ланселот направи крачка към тях и отляво го прониза остра болка.
Той се извърна към кухия рицар, който се беше надигнал и се готвеше да нанесе и втори удар, стисна с две ръце дръжката на меча си и го вдигна във въздуха.
Метна се срещу другия. Острието прониза бронята и прикова противника му към земята. Изпод него се изви писък и отекна в бронята; огнен език изскочи от горното отвърстие, стрелна се напред, затрепка в дъжда и след миг угасна.
Ланселот с мъка се изправи на колене. След това бавно се вдигна на крака и се извърна към двете фигури, отново застанали лице в лице. Сега и двамата стояха вътре в размазания чертеж на силата, окъпани в синкава светлина.
Ланселот направи крачка напред, после — и втора.
— Мерлин! — извика той и продължи да крачи към тях. — Направих онова, което ти казах! А сега идвам, за да те убия!
Моргана Ле Фей се обърна към него. Очите й бяха широко отворени.
— Не! — извика тя. — Излез от кръга! Побързай! Аз го държа! Силите му гаснат! След миг това място няма да бъде вече тук! Излизай!
Ланселот се поколеба само миг, след това се извърна и тръгна с възможно най-бързи крачки към края на кръга. Щом мина покрай монолитите, небето сякаш закипя.
Измина още дузина крачки и спря. Извърна поглед към бойното поле, към мястото, където двете фигури все още се възправяха, сключени в омагьосана прегръдка. Последвалата сцена се запечата в съзнанието му — небето се разтвори и огнена завеса се спусна над далечния край на кръга.
Зашеметен, той вдигна ръка да закрие очите си. Когато я отпусна, видя как канарите безшумно се срутват и много от тях се разтварят във въздуха. Дъждът веднага затихна. Магьосникът и магьосницата бяха изчезнали заедно с голяма част от пейзажа, който продължаваше да се разтваря. Конете не се виждаха никакви. Огледа се и забеляза един доста голям камък. Приближи се до него и се отпусна отгоре му. Отвърза бронята на гърдите си, свали я и я пусна на земята. Гърдите му туптяха — той притисна ръка върху раната. Преви се на две и закри лицето си с лявата си длан.
Дъждът продължаваше да утихва и най-накрая спря. Вятърът замря. Отново плъзнаха мъгли.
Той си пое дълбоко дъх и се замисли. Да, той беше останал заради това — дълго след като всички си бяха отишли, — заради онова, което толкова дълго бе очаквал. Сега то вече беше свършило и можеше да си почине.
Пропадна в някаква бездна: Събуди го някаква светлина. Равномерно сияние се промъкваше между пръстите му, процеждаше се под клепачите му. Отпусна ръка, вдигна глава, отвори очи.
Чашата бавно се рееше във въздуха — точно пред него, сред ореол от бяла светлина. Той отдръпна лепкавите си пръсти от гърдите си, изправи се на крака и тръгна след нея. Твърда, сияйна, великолепна и чиста, тя го поведе през огряната от луната равнина, от мрака към светлината и пак към мрака, докато най-накрая мъглите го погълнаха и той най-после протегна ръце, за да я прегърне.
ТУК ЗАВЪРШВА КНИГАТА ЗА ЛАНСЕЛОТ, ПОСЛЕДНИЯ ОТ ХРАБРИТЕ РИЦАРИ НА КРЪГЛАТА МАСА И ПРИКЛЮЧЕНИЯТА МУ С РАКСАС, КУХИЯ РИЦАР, И С МЕРЛИН И МОРГАНА ЛЕ ФЕЙ, ПОСЛЕДНИТЕ ОТ МЪДРЕЦИТЕ НА КАМЕЛОТ, В ТЪРСЕНЕТО НА СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ.