Я по-добре да не я използва, преди да е разбрал какво става.
Лекичко отвори очи.
Магьосникът бе застанал в поза „лотос“ до него и го оглеждаше с тънка усмивчица на устните. Държеше крехка върбова пръчица.
Беше висок мъж в цъфтящо здраве. Имаше силен загар. Носеха се легенди, че никога не облича нищо от кръста нагоре. Годините изобщо не му личаха — можеше да е двайсетгодишен или петдесетгодишен. Всъщност бе на сто и деветдесет и се гордееше с това. Жизнеността му доказваше силата на неговите магьоснически способности.
Аран забеляза, че Магическото колело отново си е на мястото, зад гърба на Магьосника. И очакваше следващата си жертва? Бяха му обяснили, че истинското колело е от мед. Докато тази примамка трябва да беше боядисано сребро, щом му причини такава болка.
Магьосника го гледаше с разсеян, отсъстващ поглед. Може би все още имаше някакъв шанс, ако успееше да го изненада.
— Кплир… — започна Аран.
Магьосника го шибна по врата.
Върбовата пръчка беше страшно жилава. Аран усети, че се задушава, широко отвори уста и замята глава — опитваше се да поеме въздух.
— Тази дума се състои от четири срички — изрече Магьосника с глас, който му се стори познат. — Никога няма да стигнеш до последната. Искам да знам кой те праща.
Аран преглътна — вече можеше да диша.
— Ти не си обикновен крадец. Но не си и магьосник — размишляваше на глас магът. — Чух те. Научил си заклинанията наизуст. Използваш азбучни заклинания, които трудно могат да бъдат объркани, и ги казваш винаги намясто. Някой ме следи от много време и от разстояние. Някой знае твърде много за моите защити. Това не ми харесва. Искам да разбера кой и защо.
Старият магьосник говореше тихо и спокойно. Аран отново не каза нищо.
— Той знае много неща и знае какво търси — продължи магът, — но е достатъчно благоразумен, за да не дойде сам. Изпраща един глупак.
Бе вторачил поглед право в очите му.
— Или си е мислел, че един върколак ще има повече шанс с мен. Между другото, в този шнур има сребърни нишки, така че е по-добре временно да си останеш човек.
— Ти знаеше, че ще дойда.
— О, да, и то отдавна. Не ти ли хрумна, че аз също съм прозорлив? На твоя господар му е хрумнало. Изградил ти е защитен пояс, в който моята прозорливост не може да проникне.
— В такъв случай защо не успях?
— Усетих мъртвата зона, мухльо. Изобщо не можех да видя какво се промъкна в моята пещера. Но виждах около него. Успях да проследя пътя му. Той беше прекалено безпогрешен. Знаех какво търсиш.
Освен това имаше и отпечатъци. Огледах ги още преди да ги беше оставил. Изчака да се покаже луната, а не се вмъкна веднага щом се мръкна. При това по пълнолуние. На всичко отгоре и опитът не беше лош. Умно са постъпили, като са изпратили върколак. Само дете с твоите размери би могло да се промуши през решетките, но то не би спечелило битката, ако нещо се обърка. А вълк би могъл.
— Де да беше така.
— Иска ми се да зная как са успели да склонят човек от Атлантида да се захване с тази работа. Със сигурност са знаели какво преследват. Казаха ли ти какво може колелото?
— Разваля магии — отвърна Аран огорчен, но не и изненадан, че Магьосника позна по акцента му откъде идва.
— Обезврежда мана — поправи го той. — Знаеш ли какво е мана?
— Силата, която се крие зад всяка магия.
— Значи и на това са те научили. А казаха ли ти, че когато мана изостави някое място, вече не се връща там? Никога!
Аран се извърна към него. Сигурен, че скоро ще умре, реши, че нищо не губи, ако заговори направо:
— Не разбирам защо го пазиш в тайна. Това нещо, Магическото колело, би могло да обезсмисли войната! То е най-великото истински отбранително оръжие, измисляно някога!
Магьосника май не схващаше.
— Положително си мислил за това. Не разбираш ли, никакво вражеско проклятие не би могло да застигне Атлантида, защото Магическото колело ще го обезвреди!
— Явно не те изпраща министърът на отбраната на Атлантида. Той би трябвало да знае — изгледа го изпитателно Магьосника. — Да не би да те пращат от гръцките острови?
— Не те разбирам.
— Нима не знаеш, че Атлантида е тектонично нестабилна? Единственото, което я крепи над вълните през последните петстотин години, са заклинанията на жреците.
— Лъжеш.
— Явно не идваш оттам — махна с ръка магът, сякаш го оправдаваше. — Но Колелото би било опустошително не само за Атлантида, а и за всяка друга страна. Само го завърти и огромни пространства стават мъртви за каквато и да е магия поне — доколкото аз мога да преценя — до края на вечността. Кой би си позволил подобно нещо?