— Не говори глупости — каза принцесата. — Как може една мечка да извърши всичко това?
— Знам, че не може — отвърна дойката, — значи не е била обикновена мечка. Била е вълшебна мечка.
Последните думи тя прошепна, защото беше убедена, че за вълшебствата трябва да се говори само шепнешком, за да не се случи нещо лошо.
— Глупости — упорстваше принцесата. — Аз съм образована и не вярвам в никакви вълшебни мечки и подобни безсмислици на разни изкуфели старци.
Дойката зяпна изненадана.
— Добре, тогава тази изкуфяла старица ще отиде да разправя изкуфелите си истории на някой, който иска да ги чуе.
— Хайде, хайде — каза принцесата, защото не искаше да засегне никого, камо ли своята дойка.
И те отново се сдобриха. Но принцесата така и не повярва на историята с мечката. Така или иначе, щом не беше изядена, сигурно мечката не е била чак толкова гладна.
Само след два дена, когато принцесата отново беше на крака — въпреки че лицето й бе изпъстрено с противни корички от драскотините, — принцът се завърна в двореца.
Яздеше покрит с пяна кон, който рухна на земята и умря точно пред вратата на двореца. Беше изтощен и с големи морави кръгове под очите. Нямаше никакъв багаж. И никаква мантия. Само дрехите на гърба му и умрелия кон.
— Най-после съм си вкъщи — каза той на вратаря и припадна в ръцете му. (Впрочем няма нищо неестествено в това, един мъж да припадне, след като е яздил пет дни, не е хапнал нито троха и през цялото време са го преследвали стотици воини.)
— Измяна — каза той, когато се събуди, нахрани се, изкъпа се и се облече. — Срещу мен се опълчиха съюзниците ми, а дори и собствените ми поданици. Прогониха ме от собственото ми кралство. Имам късмет, че поне останах жив.
— Защо? — попита крал Етълред.
— Защото щяха да ме убият. Ако ме бяха хванали.
— Не, не, не, не се прави на глупак — намеси се Мечока, който седеше в едно кресло наблизо. — Защо се опълчиха срещу теб?
Принцът се обърна към Мечока и се усмихна презрително. Тази грозна усмивка изкриви лицето на принца в гримаса, която никой не бе виждал по-рано, когато той живееше при крал Етълред и обичаше принцесата.
— Аз пък да не знам, че съм глупак — отвърна лукаво той. — И съвсем да не знам, че и вие участвате в разговора.
Мечока не каза нито дума повече, само кимна вместо извинение и наблюдаваше безмълвен.
Така че принцът никога не обясни защо народът се е опълчил срещу него. Само смотолеви нещо за жадни за власт демагози и за самоуправление на тълпата.
Същата сутрин принцесата отиде да види принца.
— Уморен си — каза тя.
— Красива си — каза той.
— Лицето ми е цялото в корички и не съм се сресвала от няколко дни — каза тя.
— Обичам те — каза той.
— Престана да ми пишеш — каза тя.
— Сигурно съм си загубил писалката — каза той. — Не, спомням си. Загубих си ума. Забравих колко си красива. Сигурно съм бил луд.
И я целуна, и тя го целуна и му прости за всички мъки, които й бе причинил, и все едно той никога не е бил далече. Но само за три дена.
Защото през тези три дена тя започна да усеща, че е някак променен.
Щом отвореше очи след поредната целувка (принцесите винаги се целуват със затворени очи), забелязваше, че той гледа разсеяно нанякъде с хладен израз на лицето. Сякаш почти не усеща, че я целува. Това не е приятно нито на една жена, дори на принцеса.
Забеляза също така, че понякога той дори не й обръща внимание. Минаваше покрай него, а той не я заговаряше и ако не го докоснеше по ръката и не кажеше „добро утро“, можеше да я подмине без нито дума.
Друг път без никаква причина се чувстваше пренебрегнат или обиден, а ако някой от прислугата вдигнеше и най-малък шум или разсипеше нещо, изпадаше в ярост и хвърляше каквото му падне в стената. Като момче никога не бе повишавал глас.
Често й казваше безсърдечни неща и тя се питаше защо го обича и какво не е наред, но след това той отиваше при нея и й се извиняваше, а тя му прощаваше, защото в края на краищата той бе загубил кралството си заради изменниците и не би могло да се очаква винаги да бъде любезен и приятен. Въпреки всичко реши, че доколкото зависи от нея, а мислеше, че наистина зависи от нея, той никога вече няма да бъде нелюбезен и неприятен.
Една вечер Мечока и баща й отидоха в кабинета и се заключиха. Принцесата никога не беше заключвана отвън и се разгневи на Мечока, че й отнема бащата, затова подслушваше на вратата. Щом Мечока иска да я остави отвън, тя на всяка цена трябва да чуе всичко.
И ето какво чу.