Выбрать главу

Жените го харесваха. Винаги го харесваха, дори преди да се присъедини към Сборището като главна мускулна сила на шефа и огнен магьосник за всякакви поръчки. Лицето му не беше красиво в класическия смисъл и бе чупил носи си два пъти, което го правеше крив, но очевидно все още бе достатъчно привлекателен за жените. Тялото му бе здраво, не заради егото му, а защото трябваше да бъде във форма заради работата си.

Основният им враг, макар че наскоро се бяха сдобили с нов, бяха Дъскоф, група вещери, ръководени от един лош пич, Стефан Фошо.

Вещерите бяха зли магьосници, които бяха обърнали гръб на Сборището и предали ценностите му, което означаваше, че са достатъчно могъщи, за да бъдат наистина опасни. Членовете на Дъскоф бяха нарушили постулата „не вреди на никого“ и бяха използвали магията за свои собствени цели, без значение кого наранява.

Обикновено Дъскоф държаха Сборището на нокти, но през последната година бяха мистериозно мълчаливи. Стефан Фошо се бе появил веднъж след случката с Атрика, след това бе изчезнал. Всички се съгласиха, че това не вещае нищо добро. Стефан не бе точно скромен и стеснителен тип.

Мълчаливите Дъскоф си бяха Дъскоф и това обещаваше добро бъдеще.

Така че, макар че изминалата година бе спокойна, магьосниците от Сборището тренираха — бързо, упорито и безмилостно. Очакваха по всяко време да изскочи проблем. Ако не от новите им приятели демоните, то от Дъскоф.

Щом се озова в стаята си, Адам откри слаба червенокоска излегната на дивана му. Беше облечена в оскъдна, черна, дантелена нощница, дългата й къдрава коса се спускаше през облегалката на дивана.

Той извади ключа от ключалката.

— Уау, Джес. Мислех, че трябва да се видим след осем.

Тя се изтърколи от дивана и се приближи бавно към него. Той и Джесика, водна магьосница, имаха приятна, малка афера през последните няколко седмици. Тя тъкмо приключваше тежък развод и искаше да попалува малко в новопридобитата си свобода. Джес не гледаше на него като на подходящ за връзка, а като на подходящ само за чукане. Това го устройваше. Тя искаше да бъде хлапашки дива и безразсъдна след развода и той нямаше нищо против да й помогне.

Обикновено огъня и водата, поне що се отнасяше за връзка между магьосници, не се спогаждаха добре. Вода и земя се привличаха. Както и огън и въздух, но Сборището можеше да преброи всички въздушни магьосници на пръстите на двете ръце и повечето от тях, с изключение на жената на Джак, Мира, не бяха много могъщи. В случая с Джесика, тъй като ставаше дума само за секс, наистина нямаше значение.

Адам обичаше, когато става дума само за секс. Всъщност това бе единственият вид връзки, които поддържаше.

Тя поднесе устните си — покрити с рубинено червен гланц — на сантиметри от неговите. Погледът й се стрелна през прозореца.

— Тази вечер е доста хладно. Помислих си, че вместо да излизаме — ръката й се отправи между бедрата му, за да обхване пениса му, — може да останем вътре, да поръчаме малко храна, да ни я доставят. Можем… да се топлим един друг.

Той сложи ръце на раменете й и притисна тялото си до нейното.

— Скъпа, имам нужда от душ.

— О — нацупи се тя. — Имам нужда от ръцете ти върху тялото ми веднага. — Тя го погали и той наклони глава назад със стон. Пенисът му набъбваше под ласките на пръстите й. Тя прехапа долната си устна. — Ще те измия по-късно и ще си заслужава чакането.

Адам повдигна вежда, макар че сниши устата си, за да срещне нейната.

— Добре, скъпа, тогава да видим колко мръсни можем да станем.

Да използва магията си, макар и в минимално количество, караше Клеър да се чувства зле. Или може би беше от лекарствата, с които я тъпчеха. А може би беше и от двете.

Когато бе дошла в съзнание, за около четири часа й се искаше да умре. За щастие повечето от негативните странични ефекти преминаха и тя си възвърна желанието за живот.

Клеър не знаеше дали елиумът в нея я поболява или бяха лекарствата. Знаеше само, че гаденето бе постоянният й спътник, заедно с разцепваща главата мигрена. Познавателните й функции бяха забавени и притъпени.

И очевидно никоя въздушна магьосница не бе чула зова й.

Може би Ру бе допуснал грешка и я бе изпратил в някоя алтернативна версия на Земята, в която не съществуваха никакви аемони. Но това би означавало, че Ру бе направил грешка, а Ру не правеше грешки. Със сигурност трябваше да има някакви магьосници наоколо. В края на краищата дааеманите ги бяха създали, когато се бяха чифтосали с човеци преди цяла вечност. До сега те трябваше да са обхванали голяма част от популацията.