Тя почти се спъна, когато възможността се надигна в съзнанието й. Може би имаше едно асо в ръкава си въпреки всичко. Не беше това, което всъщност искаше да използва… но можеше да блъфира.
Влагайки цялата си физическа енергия, която й беше останала, Клеър увеличи скоростта си, скачайки над храсти и потоци, докато го водеше напред. Веднъж достигнала целта си, откритата зона пред оранжерията, където имаше фонтан и няколко пейки, тя се скри зад едно дърво и се приготви.
Тя нямаше да използва просто някаква магия срещу Кай, нито дори новооткритата й, още по-мощна, почти демонска магия. Щеше да управлява елиума, използвайки магията си като метод за насочване. Двете сили в нея най-накрая можеше да намерят хармония, можеше да работят заедно.
И, с малко късмет, това можеше да означава края на Кай.
— Толкова силно ли искаш елиума, Кай? — промърмори тя, когато Атрика се доближи. — Ето ти го.
Щом Кай се появи от дърветата, тя изтегли четири нишки от силата на елементите и отприщи елиума в същото време. Използвайки магията си да предпази себе си и Адам, за когото знаеше, че бе някъде близо зад Кай, тя насочи демонското оръжие право към Атрика.
Това беше хазарт. Не само, че беше хазарт, това беше магическият еквивалент на тройно салто и нямаше да работи с предпазна мрежа.
Елиумът експлодира в нея и я хвърли болезнено на земята върху обсипаната с дребен чакъл алея. Дъхът й излезе със свистене от нея и всичко, което можеше да направи беше да лежи там за малко, гледайки стъкления таван на оранжерията.
32
Никакъв звук не стигна до ушите й. Никакъв демонски рев, никакви бойни викове от Атрика. Никакъв бой. Никакви стъпки. Не беше изненадващо, че никакви птици не пееха в дърветата. Единствено нежният звук от бълбукащия фонтан от лявата й страна изпълваше въздуха.
Тя се помъчи да седне, извиквайки от болката в центъра на гърдите й. Кинжали се забиваха в нея при всяко движение и дясната й ръка беше скована. Силата й бе изчерпана. Беше я изцедила до дъно в този силен, сложен порив. Клеър се надяваше, че си бе струвало.
Стъпки по дребния чакъл.
Адам изтича до нея.
— Добре ли си, Клеър? Богове, какво си мислеше?
— Добре съм — изхриптя тя. — Отприщих магията си и се нараних, но като цяло съм добре. — Тя преглътна трудно и направи усилие да стане, дланите й се притискаха в чакъла. — Ами Кай? — Погледът й търсеше Атрика.
Кай лежеше неподвижно на около дванадесет фута от тях. Адам тръгна към него.
— Адам, не, чакай — изхриптя тя. Опита да го последва и коленете й почти поддадоха. Успя да сграбчи гранитния ръб на фонтана със здравата си ръка, преди да се сгромоляса.
Адам приближи Кай предпазливо, с изваден меч. Той коленичи и притисна пръсти до врата му. След това извика към нея:
— Демоните имат ли пулс на гърлата си като нас?
Тя кимна, неспособна да повиши гласа си, за да отговори.
Адам се изправи и я погледна недоверчиво.
— Е, този няма пулс.
Шок премина през нея.
— Аз го убих? — наполовина прошепна, наполовина продума.
— Така мисля.
— О, Домове — изрече, гласът й ставаше по-силен. Никога, дори в най-смелите си мечти, не беше вярвала, че ще има достатъчно сила да победи Атрика.
Вратите зад тях се отвориха. Адам погледна зад нея, изражението му на изненада се смени от гняв и покровителственост.
Клеър се обърна. Ру и Теван се появиха в оранжерията, и двамата кървящи киселинна кръв, и двамата вонящи на битка и демонска магия. Теван погледна към тялото на пода зад Клеър и подуши въздуха, вероятно помирисвайки смъртта на Кай.
Ру спря незабавно и погледна към Клеър с абсолютен шок на лицето… който почти веднага се превърна в гордост.
— Елиумът — изрече грубо Теван. — Използвала си го.
— Вторият път е на късмет — каза тя с дрезгав глас. — Този път знаех как да го използвам. Кай е мъртъв. — Тя не звучеше триумфално, просто реалистично. На Клеър не й доставяше удоволствие да отнема ничий живот, нито дори този на Кай.
Теван се взира в нея за един дълъг момент. Очите му, вече червени, станаха по-тъмни. После започна да се тресе от абсолютен гняв.
— Един аемон уби Кай ли Таелиум? — изръмжа той. — Невъзможно.
Ру отметна глава назад и се засмя.
Теван изръмжа и вдигна ръка, за да насочи друго нападение към Ру.