Може би, по каквато и да е причина, не беше така. Може би затова бяха в неизвестност, в тайна. Може би затова никой от човеците не знаеше за тях и затова мислеха, че Клеър е бълнуваща откачалка.
— Нека поговорим повече за демоните, Клеър — каза доктор във въгленово сив костюм.
Домове, бе започнала да мрази всички доктори.
Клеър се намести в неудобния стол. Бе прекарала по-голямата част от изминалите няколко дни упоена. Това бе първият път, в който се чувстваше с наистина бистър ум и първият път, когато можеше да защитава случая си пред някого от завеждащите.
Тя стисна ръце в скута си и се взря в очите му със спокоен поглед.
— Казах Ви, доктор Чарновски, не вярвам в демони.
Клеър знаеше, че той може да прозре лъжата чрез езика на тялото й, а тя определено лъжеше.
Той наклони прошарената си глава настрани.
— Тогава защо са те намерили да крещиш за тях на улицата? Изследвахме те за наркотици и не открихме нищо, така че трябва да има друга причина.
Тя загриза края на палеца си.
— Бях… минавах през труден период, докторе. — Тя го погледна изпод мигли.
Клеър разбираше, че трябва да играе разумния човек, който беше, разумен човек невярващ в демони или магьосници. Трябваше да изиграе системата, ако искаше да си тръгне от тук.
Атрика вероятно бяха пред болницата, чакайки я. Тя трябваше да се измъкне от тук, преди те да нахлуят вътре и да я докопат. Между тези стени, без магията си, тя бе дори по-беззащитна, отколкото на улицата.
Клеър продължи с лъжата си.
— Приятелят ми се опита да ме убие. Преследваше ме! Бях объркана, изплашена. Предполагам, предполагам… Мислех, че той е демон.
Доктор Чарновски въздъхна и остави папката и химикала си върху масата.
— Разбирам, че такава травма може да бъде дезориентираща, но ти страдаш от силна заблуда, ако се вярва на очевидците. — Той стисна устни. — Виж, ще ми се да можех да те пусна, Клеър, но не ни казваш фамилията си и пръстовите ти отпечатъци не фигурират в базата данни. И с тази твоя заблуда…
Тя се приведе напред.
— Моля Ви, докторе, само искам възможността да продължа живота си. Добре съм.
— Да, но какъв живот, Клеър? Сякаш си призрак.
Трябваше ли да се възползва от случая и да му каже истината? Ами, всъщност, докторе, аз съм от алтернативно измерение, където управляват дааеман. Там имам процъфтяваща кариера като прислужница на Кае. Виждате ли, аз съм земна магьосница, но като никоя друга, защото магията ми беше променена и покварена от господаря ми. Аз съм като човешко опитно зайче… само дето не съм човек. Не съвсем.
Да, това би й осигурило постоянно жилище на осми етаж тук, в болница Строгър, не се съмняваше в това. Тези човеци вярваха само в това, което могат да докоснат и видят. В умовете им нямаше място за нищо отвъд рутинното.
Тя само се взираше хладно в него.
Той сключи ръце.
— Виж, разбирам, че се боиш от приятеля си. Имаш причина. Можем да ти помогнем като те защитим. Моля те само да ни кажеш малко. Кажи ни с кого да се свържем. Трябва да имаш семейство, приятели. Някой, който да се погрижи за теб.
Тя отмести погледа си. Нямаше никого. Никъде. Нито на тази Земя, нито на Юдай. Беше напълно, съкрушително сама. Празнотата в гърдите й стана малко по-голяма, малко по-черна заради напомнянето.
След малко доктор Чарновски въздъхна.
— Добре, Клеър, нека стане по твоя начин. Съдията е издал заповед за задържане. Оставаш тук, докато успеем да определим дали си или не си заплаха за себе си или за околните.
По-късно в леглото си, след като заключиха вратата и изгасиха осветлението, а съквартирантката й лежеше стенейки на съседното легло, Клеър се пресегна още веднъж в себе си и издърпа нишка от променената, тежка магия. Сега вече не можеше да изтегли нищо от собствената си магия, без да е преплетена с дааеманската на Ру.
Този път го направи преднамерено. Все пак последният път, когато я издърпа, не умря, тя просто беше на крачка от смъртта. Ако не рискуваше отново, така или иначе щеше да умре тук.
Гаденето й нарасна моментално. Наклони се настрани и повърна обяда си от спагети и желе върху полирания болничен под, докато използваше магията, за да разпръсне мисълта си до всяка въздушна магьосница, способна да я чуе. Този път го направи по-завършено.