Пъг се огледа. Другите момчета бяха облекли най-хубавите си дрехи, защото този ден бе един от най-важните в младия им живот. На всяко от тях предстоеше да се изправи пред събранието на майсторите и членовете на херцогската свита и всеки щеше да бъде обсъден за чирак в подходящ за него занаят. Беше си чист ритуал от стари и забравени времена, защото изборът всъщност вече бе направен. Занаятчиите и хората на херцога бяха прекарали много часове в обсъждане дарбите на момчетата и знаеха кой майстор кое от тях ще привика при себе си.
През годините практиката момчетата между осем и тринадесет години да се използват за работа в различните занаяти и служби бе доказала пригодността си, тъй като открояваше най-добрите за една или друга дейност. Освен това осигуряваше приток на полуобучени младежи и за други занаяти, ако възникнеше нужда. Недостатъкът беше в това, че някои момчета оставаха неизбрани за занаят или служба в домакинството. Понякога момчетата за един пост се оказваха твърде много или се преценяваше, че нито един момък не е подходящ, въпреки че мястото е свободно. Дори когато броят на момчетата и свободните места си съвпадаха добре, както тази година, гаранции нямаше. За онези, за които имаше съмнения, това бе повод за сериозно безпокойство.
Пъг размърда разсеяно босите си стъпала в прахта. За разлика от Томас, който, изглежда, се справяше добре с всичко, с което се захванеше, Пъг често се оказваше виновен, че колкото и да се старае, свършва работата си непохватно. Той отново се огледа и забеляза, че и другите момчета проявяват признаци на притеснение. Някои подхвърляха груби шеги, преструвайки се, че им е все едно дали ще ги изберат, или няма. Други стояха смълчани като Пъг, потънали в мисли и стараейки се да не се задълбочават над въпроса какво ще правят, ако не ги изберат.
Ако не го изберяха, Пъг — както и другите момчета — беше свободен да напусне Крудий и да се опита да си намери занаят в някое друго градче или голям град. Останеше ли, налагаше се или да се захване със земеделия в земите на херцога като волник, или да започне работа на някоя от рибарските гемии в градчето. И двете възможности изглеждаха еднакво непривлекателни, но той не можеше да си представи как ще напусне Крудий.
Припомни си какво му беше казал снощи Мегар. Старият готвач му обърна внимание да не се тормози чак толкова заради Подбора. В края на краищата, подчерта той, имало много чираци, неуспели да стигнат до ранга на калфа, а и като пресметнеш, в Крудий преживявали повече мъже без занаят, отколкото с такъв. Изтъкнал му бе и факта, че много синове на рибари и земеделци презирали Подбора и предпочитали да продължат пътя на бащите си. Пъг се зачуди толкова ли се е отдалечил Мегар от своя ден на Подбора, та е забравил как неизбраните момчета трябва да стоят пред събранието на майсторите, пред домакините и новоизбраните чираци, пред погледите на всички, докато не бъде извикано и последното име — и да чакат да ги освободят позорно.
Пъг прехапа долната си устна. Беше изнервен. Не беше от тия, които ще скочат от стръмнините на Моряшка мъка, ако не го изберат, както бяха постъпвали някои в миналото, но представата как стои сам пред избраните му се струваше непоносима.
Томас, застанал до него, му хвърли усмивка. Знаеше, че Пъг е изнервен, но не можеше да изпита съчувствие към него, тъй като и той бе превъзбуден. Баща му му беше казал, че ще е първият, когото ще извика мечемайстор Фанън. Нещо повече, мечемайсторът бил казал, че ако Томас напредне добре в упражненията, може да му се намери място в личната охрана на херцога. Това щеще да е почетен знак и щеше да увеличи шансовете на Томас за растеж, дори да му донесе офицерски ранг след петнадесет или двадесет години служба в гвардията.
Той сръга с лакът Пъг в ребрата, защото херцогският херолд тъкмо бе излязъл на балкона към площада. Глашатаят даде знак на един от стражите, който отвори малката вратичка в голямата порта и майсторите влязоха и спряха в подножието на широкото стълбище на кулата, като според традицията застанаха гърбом към момчетата, изчаквайки появата на херцога.
Огромните дъбови врати на цитаделата тежко започнаха да се разтварят и неколцина стражи в кафявите и златистожълти ивици на херцога изтичаха през процепа да заемат позиции по стъпалата. На униформите им бе извезана златната чайка на Крудий със златна коронка над нея, означаваща, че херцогът е член на кралската фамилия.