Конемайстор Алгон пристъпи напред. На лявата гръд на кафявозлатистата му дреха бе извезана малка конска глава. Надзорникът на конюшните извика името на Рулф, сина на Дик, и плещестият син на херцогския коняр закрачи и застана до наставника си. Когато се обърна, се усмихна снизходително на Пъг. Двете момчета изобщо не се спогаждаха — пъпчивият момък много пъти беше дразнил и изтезавал Пъг. Когато двамата работеха в конюшнята под надзора на Дик, конярят извръщаше поглед, щом синът му заложеше някаква клопка на Пъг, и сиракът винаги се оказваше виновен за всяка беля. Онова време беше ужасно за Пъг и той се бе заклел, че по-скоро ще откаже службата, отколкото да приеме перспективата да работи с Рулф през остатъка от живота си.
Домакинът Самюъл извика името на другото момче, Джефри, който щеше да стане член на прислугата в замъка, и Пъг и Томас останаха сами. След това мечемайстор Фанън пристъпи напред и Пъг усети, че сърцето му спря да бие, когато старият воин извика:
— Томас, сине на Мегар.
Последва пауза и Пъг зачака да чуе да извикат собственото му име, но Фанън отстъпи и Томас прекоси площада да застане до него. Пъг се почувства смален като джудже под втренчените в него погледи на множеството. Дворът сякаш бе станал по-голям от обикновено и момчето изпита чувството, че изглежда неугледно. Сърцето му потъна в петите, когато осъзна, че не е останал нито един майстор занаятчия или член на домакинството, който да не си е взел чирак. Щеше да се окаже единственото непризовано момче. Едва сдържайки сълзите си, зачака херцогът да разпусне събранието.
Но когато херцогът понечи да заговори, с явно изписано на лицето му съчувствие към момчето, неочаквано се чу глас.
— Ваша светлост, ако позволите.
Всички очи се извърнаха към пристъпващия напред магьосник Кълган.
— Нужен ми е чирак и бих призовал Пъг, сирака на цитаделата, на служба.
Вълна от тих ропот премина през събранието на майсторите. Чуха се гласове да мърморят, че не е редно един магьосник да участва в Подбора. Херцогът ги укроти с навъсения си поглед. Никой майстор нямаше да си позволи да предизвика херцога на Крудий, третия по ранг благородник в Кралството, заради едно момче. Очите им бавно се извърнаха отново към хлапето.
Херцогът заяви:
— Тъй като Кълган е признат майстор в занаята си, негово право е да си избере. Пъг, сирако на цитаделата, ще приемеш ли службата?
Пъг се вцепени. Представял си беше как води кралска армия в битка като рицар-лейтенант или как един ден открива, че е изгубеният син на благороден дом. В момчешкото си въображение бе плавал с кораби, преследвал бе огромни чудовища и беше спасявал държавата. В по-спокойни мигове на размисъл се беше чудил дали ще изкара живота си в строене на кораби, или в изработка на грънци, или като изучи търговските науки и разсъждаваше колко добър ще е животът му с всеки един от тези занаяти. Но единственото, за което никога не си беше помислял, единственото, за което изобщо не беше мечтал, бе да стане магьосник.
Отърси се от изумлението, осъзнавайки, че херцогът търпеливо чака отговора му. Отец Тъли го дари с една от редките си усмивки, както и принц Арута. Принц Луам леко му кимна за „да“, а Кълган го гледаше напрегнато. На лицето на мага се долавяха следи от тревога и Пъг изведнъж реши. Този призив можеше и да не е съвсем реден, но който и да е занаят бе по-добре от нищо. Той пристъпи напред, но закачи петата си с другия крак и се пльосна по очи в прахта. Надигна се и къде с лазене, къде тичешком се добра до магьосника. Спъването му разсея настъпилото напрежение и гръмкият смях на херцога изпълни площада. Изчервен от смущение, Пъг застана до магьосника. Надникна иззад широкия кръст на новия си господар и видя, че херцогът го гледа — лицето му се бе смекчило и той добродушно кимна на изчервения момък. После владетелят се обърна към хората, очакващи да обяви края на Подбора.
— Заявявам, че от този миг всяко от момчетата тук е подчинено на своя майстор, да го слуша за всичко според законите на Кралството, и че всеки ще бъде считан за истински и пълноправен мъж на Крудий. Нека сега чираците последват своите наставници. А до часа на пиршеството желая на всички ви добър ден. — Обърна се и предложи лявата си ръка на дъщеря си. Тя положи длан върху неговата и двамата тръгнаха към кулата през шпалира от придворни, отдръпнали се да им отворят път. Последваха ги двамата принцове, както и останалите от свитата. Пъг видя как Томас се запъти към бараките на гвардейците зад майстор Фанън.