Пъг помълча, но след като жрецът не каза нищо, заговори:
— Спомняте ли си когато ви разказах как Кълган се мъчи да ме научи на трите основни заклинания, носещи смирението на ума, за да може магиите да се правят без духовно напрягане? Е, истината е, че овладях тези упражнения още преди месеци. Сега вече мога да доведа съзнанието си до състояние на пълна кротост само за няколко мига и с нищожно усилие. Но стигам само дотук. По-нататък всичко сякаш се разпада.
— Какво имаш предвид?
— Следващото, което трябваше да науча, бе да възпитам ума си да прави неща, които не са му присъщи, например да мисля само за едно нещо, изключвайки всичко останало, или пък да не мисля за нещо определено, което е много трудно, след като вече са ти казали какво е то. В повечето случаи мога да го постигам, но от време на време имам чувството, че в главата ми се появяват някакви сили, започват да се мятат, да ломят и настояват да правя нещата по съвсем друг начин. Все едно че в главата ми става нещо различно от онова, което Кълган ми е казал, че трябва да очаквам. Всеки път, когато се опитам да приложа едно от простите заклинания, на които ме научи Кълган, като да накарам някой предмет да се задвижи или да се надигна от пода, тези неща в главата ми започват да изпълват ума ми и губя самоконтрол. Не мога да усъвършенствам дори най-простото заклинание. — Пъг усети, че се е разтреперал, тъй като за пръв път говореше за тези неща с друг, освен с Кълган. — Кълган само ми казва да упорствам и да не се тревожа. — Едва сдържайки сълзите си, той продължи: — Имам талант. Кълган твърди, че го е разбрал още при първата ни среща, когато използвах кристала. И вие ми казахте, че имам талант. Но така и не мога да накарам заклинанията да подействат така, както се очаква. Всичко това ужасно ме обърква.
— Пъг — рече жрецът, — чародейството притежава много свойства и ние твърде малко знаем как точно действа то, дори онези от нас, които го практикуват. В храмовете ни учат, че магията е дар от боговете, и ние го приемаме на вяра. Не разбираме как е възможно, но не го оспорваме. Всеки орден си има своя собствена област на магия и никои две не се покриват. Аз съм способен на вълшебство, непостижимо за последователите на други ордени, но никой не може да обясни защо.
— Магьосниците се занимават с друг вид вълшебство и тяхната дейност е твърде различна от нашата в храмовете — продължи отец Тъли. — Много от това, което правят те, ние не го можем. Тъкмо те изучават изкуството на магиката, изследват нейната същност и дейности, но дори и те не могат да обяснят как точно действа магията. Знаят само как да я прилагат и предават това знание на своите ученици, също както Кълган постъпва с теб.
— Опитва се да ми го предаде, отче. Вече си мисля дали не е сбъркал с мен.
— Не смятам така, Пъг. Имам известно познание за тези неща и откакто стана ученик на Кълган, усещам как силата в теб нараства. Навярно ще стигнеш до нея със закъснение, както се е случвало и с други, но съм сигурен, че ще намериш вярната пътека.
Пъг не остана удовлетворен. Не оспорваше мъдростта на жреца, нито правотата на мнението му, но усещаше, че може и да греши.
— Надявам се да сте прав, отче. Просто не разбирам какво не ми е наред.
— Мисля, че знам какво не ти е наред — проехтя глас откъм вратата. Сепнати, Пъг и отец Тъли се извърнаха и видяха Кълган, изправен на прага. Сините му очи се бяха присвили в гнезда от угрижени бръчки, а дебелите сиви вежди образуваха остър клин над месестия нос. Нито Пъг, нито Тъли бяха чули отварянето на вратата. Кълган придърпа дългия си зелен халат и пристъпи в стаята, като остави вратата отворена.
— Я ела насам, Пъг — каза магьосникът и го подкани с ръка. Пъг се приближи до мага и той положи длани на раменете му. — Момчетата, които си стоят в стаите ден след ден, потънали в грижи защо работите им не вървят, никога няма да ги накарат да тръгнат. Този ден ти го давам за отдих. И тъй като е шестък, навън би трябвало да се намерят достатъчно други момчета, които ще ти помогнат в каквато там хлапашка лудория намислите. — Като каза това, той плесна добродушно момчето по тила и го отпрати на бегом по стълбите. После отиде до постелята, седна тежко й погледна жреца. — Момчета — отрони Кълган, клатейки глава. — Направи им някой празник, дай им знака на някой занаят и те вече си въобразяват, че са станали мъже. Но все още са си момчета, колкото и упорито да се опитват, все още се държат хлапашки, не като мъже. — Извади лулата си и започна да я тъпче. — На тридесет магьосниците все още ги смятат за млади и неопитни, но във всички други занаяти на тридесет човек вече е станал калфа, ако не и майстор, и най-вероятно вече си има син, когото подготвя за деня на Подбора. — Той приближи парче свещ до въглените, все още тлеещи в мангала до леглото на Пъг, и после разпали лулата.