— Заведи конете до хълма при потока и ги напой. Можеш да ядеш на връщане. Ще те извикам, когато се нахраня.
Пъг едва потисна стона си, хвана поводите на конете и тръгна. Изрита един-два камъка по платото, докато се бореше с противоречивите чувства, забушували в гърдите му. Знаеше, че не бива да оставя момичето само, но и не можеше да не й се подчини. Наоколо не се мяркаше жива душа и едва ли щеше да възникне някаква неприятност толкова далече от гората. Освен това се радваше, че ще остане за малко настрани от Карлайн.
Стигна до потока, свали седлата на конете и пусна юздите на животните да се влачат по земята. Ездитният кон беше обучен да стои на място без спънки, а товарната кобила не проявяваше особена охота да се отдалечава. Заскубаха тревата, а Пъг си намери удобно място за сядане. Замисли се над създалото се положение и установи, че е доста объркан. Карлайн си оставаше най-хубавото момиче, което беше виждал, но поведението й бързо смъкваше блясъка на възхитата му. За момента обаче стомахът му създаваше повече грижи от момичето на неговите блянове. Реши, че тези любовни работи не ще да са толкова прости, колкото си ги беше представял.
Позабавлява се малко, разсъждавайки над това. След като се отегчи, отиде да си потърси камъчета във водата. Напоследък не беше имал много възможност да се упражнява с прашката, а сега моментът беше подходящ. Намери няколко обли камъчета и извади прашката. Започна да се упражнява — търсеше си цели между далечните дръвчета и плашеше притаилите се в тях птици. Улучи няколко грозда горчив глог — пропусна само един от шестте. Остана доволен, че прицелът му си е добър както винаги, и напъха прашката в колана си. Намери още няколко камъчета, които му се сториха съвсем благонадеждни, и ги прибра в кесията си. Прецени, че момичето трябва да е почти привършило, и се запъти към конете, за да ги оседлае, така че като го повика, да е готов.
Когато стигна до коня на принцесата, от другата страна на хълма се чу писък. Той изпусна седлото на Карлайн, затича се към билото и когато преодоля височината, се спря слисан. Космите по врата и ръцете му настръхнаха.
Принцесата тичаше, подгонена от два трола. Тролите обикновено не излизаха толкова далече от леса, а Пъг не беше подготвен за среща с тези същества. Наподобяваха хора, но бяха по-ниски и широки, с дебели ръце, които висяха почти до земята. Тичаха повече на четири крайника, като някаква смешна пародия на маймуни, с тела, покрити със сива козина и дръпнати назад устни, разкриващи дълги зъби. Отвратителните същества рядко безпокояха група хора, но понякога нападаха самотен пътник.
Пъг се поколеба за миг, измъкна прашката от колана си и зареди камък; после се затича надолу по хълма, въртейки прашката над главата си. Съществата почти бяха догонили принцесата, когато той пусна камъка да полети. Камъкът улучи първия трол отстрани по главата и той се преметна във въздуха и рухна. Вторият се препъна в него и двамата се оплетоха. Пъг спря. Съществата се изправиха, насочиха вниманието си от Карлайн към нападателя си, изреваха и се втурнаха напред. Пъг побягна обратно по склона. Знаеше, че ако успее да се добере до конете, ще ги изпревари, ще заобиколи за момичето и ще се измъкнат в безопасност. Озърна се през рамо и видя, че го приближават — с огромни оголени кучешки зъби и дълги нокти на предните лапи, дерящи земята. Вятърът лъхна към него и той надуши вонята им на гнило месо.
Добра се до билото на хълма и дъхът му заизлиза на парцали. Сърцето му подскочи, щом видя, че конете са прецапали потока и са се отдалечили на двадесет разкрача от предишното си място. Понесе се надолу по хълма, надявайки се, че разстоянието няма да се окаже фатално.
Чу тролите зад себе си, докато нагазваше в потока. Водата тук беше плитка, но все пак го забави.
Зацапа през потока, спъна се в някакъв камък и падна. Протегна ръце напред и се подпря на дъното, като успя да задържи глава над водата. Помъчи се да се изправи. Залитна отново, обърна се и видя как тролите приближават до брега. Те изреваха от възторг, че врагът им е паднал във водата, и за миг спряха. Сляп ужас обзе Пъг. Той се замъчи да зареди с изтръпнали пръсти прашката си с нов камък. Пръстите му зашариха безпомощно, изтърваха прашката и потокът я отнесе. Пъг усети, че в гърлото му се надига отчаян писък.
Тролите навлязоха в буйната вода и изведнъж зад очите му светна мълния. Разкъсваща болка прониза челото му и в ума му сякаш се изписаха сиви букви. Бяха му познати — от един свитък, който Кълган му беше показвал няколко пъти. Устните му сами зашепнаха заклинанието и всяка дума изчезваше от вътрешния му взор още докато я изричаше.