Карлайн отстъпи от него с пепеляво лице, сякаш я беше зашлевил. Долната й устна трепереше и тя изглеждаше готова отново да се разплаче.
— Няма да позволя да ми се говори по такъв начин, момче.
Очите на Пъг се разшириха и той пристъпи към нея, размахал бутилката вино.
— За малко да ме убият, докато се мъчех да ти спася живота! — изрева момъкът. — Да чух една дума за благодарност? Не! Чувам само хленч и оплаквания, че не можеш да се върнеш пеш до замъка. Ние от кулата може да сме с долно потекло, но поне сме достатъчно възпитани, за да благодарим на някого, когато го е заслужил. — Усети, че ядът му минава всякакви граници. — Можеш да си останеш тук, ако искаш, но аз тръгвам… — Изведнъж осъзна, че е застанал в глупава поза, с високо вдигнатата над главата си бутилка. Очите на принцесата се бяха приковали в хляба и той осъзна, че го държи до колана си, с палец, пъхнат в една от халките, което правеше позата му още по-нелепа. Запелтечи, после гневът му изведнъж се изпари И той свали бутилката. Принцесата го гледаше с големите си очи, надничащи зад юмручетата, които бе стиснала пред лицето си. Пъг понечи да каже нещо — помисли си, че се е изплашила от него — и видя, че тя се смее.
— Извинявай, Пъг — промълви тя, — но изглеждаше толкова глупаво, застанал така. Заприлича ми на една от онези ужасни статуи, които издигат в Крондор, само че с вдигната бутилка вместо меч.
Пъг поклати глава.
— Аз дължа извинение, ваше височество. Нямам право да ви крещя така. Моля, простете ми.
На лицето й изведнъж се изписа загриженост.
— Не, Пъг. Имаше пълно право да ми кажеш всичко това. Аз наистина ти дължа живота си, а се държах ужасно. — Тя пристъпи по-близо до него и сложи ръка на рамото му. — Благодаря ти.
Пъг се взря в лицето й, напълно покорен. Цялата му решимост да се отърси от момчешките си мечти за нея се отвя като от вятър. Мисълта за удивителния факт, че бе използвал магия, се замени от по-настойчиви и неудържими пориви. Той посегна към нея, но реалността на високия й сан го възпря и Пъг й предложи бутилката.
— Вино?
Доловила внезапния обрат на мисълта му, тя се засмя. И двамата бяха изтощени и зашеметени от премеждието, но Карлайн все още владееше ума си и съзнаваше въздействието, което имаше над него. Кимна, взе бутилката и отпи. Възстановил мъничко от увереността си, Пъг промълви:
— По-добре ще е да побързаме. Може да стигнем в цитаделата чак в полунощ.
Тя кимна, без да откъсва очи от него, и се усмихна. Пъг се почувства неловко от погледа й и се извърна към пътя за замъка.
— Е, най-добре е да тръгваме.
Тя закрачи до него и след малко попита:
— Ще ми дадеш ли малко хляб, Пъг?
Пъг беше пробягвал разстоянието между крайбрежните канари и цитаделата много пъти, но принцесата не беше свикнала да върви толкова дълго, а и меките й ботушки за езда не бяха пригодени за подобно изпитание. Когато замъкът изникна пред очите им, тя едва креташе и бе прегърнала Пъг през рамо.
От стражевата кула на портата проехтяха викове и към тях се затичаха стражи. После се появи лейди Марна, дойната на момичето — беше надигнала полите на червената си рокля и тичаше с все сила към принцесата. Въпреки че беше два пъти по-едра от повечето дворцови дами — както и от повечето войници, — ги изпревари всички. Носеше се напред като мецана, чието мече е нападнато, и огромната й пазва се надигаше от усилието. Когато се добра до крехкото момиче, го стисна в прегръдка, която заплашваше изцяло да погълне Карлайн. Скоро около принцесата се струпаха и придворните дами и започнаха да я обсипват с въпроси. Преди врявата да секне, лейди Марна се обърна и се нахвърли върху Пъг като мечка стръвница, на каквато всъщност приличаше.
— Как си посмял да допуснеш принцесата да пострада така! Да куца, с разкъсана и оцапана рокля! Ще наредя да те набият с камшик. Докато свърша с теб, сто пъти ще съжалиш, че си видял белия свят. — Пъг заотстъпва смутен от яростните нападки, неспособен да промълви и дума. Разбрал, че момчето по някакъв начин е виновно за състоянието на принцесата, един от стражите пристъпи и го хвана за лакътя.
— Оставете го!
Всички замлъкнаха. Карлайн си проправи път между гувернантката и Пъг, малките й юмручета заудряха войника и той пусна Пъг и отстъпи смутено.
— Той ми спаси живота! За малко не загина, за да ме спаси. — По лицето й потекоха сълзи. — Нищо лошо не е направил. И няма да позволя да го заплашвате. — Тълпата се струпа около тях и заоглежда Пъг с непознато досега уважение. От всички страни се разнесе приглушен шепот, а един от стражите се затича да отнесе вестта в замъка. Принцесата отново обви с ръка раменете на Пъг и двамата тръгнаха към портите.