Докато стигнат портата към вътрешния площад, принцесата вече се бе съгласила две от дамите да й помогнат, за голямо облекчение на Пъг. Не беше за вярване, че толкова крехко момиче ще се окаже такова бреме. Разбрал за връщането на Карлайн, херцогът се втурна да я посрещне, прегърна дъщеря си и заговори с нея. Пъг ги изгуби от очите си, щом тълпата любопитни зяпачи го обкръжи, обсипвайки го с нетърпеливи въпроси. Опита се да си пробие път към кулата на магьосника, но хората го задържаха.
— Да не би работата да е свършила? — изрева нечий глас.
Всички извърнаха глави и видяха мечемайстор Фанън, следван плътно от Томас. Простолюдието на цитаделата бързо се разпръсна и Пъг се озова сам пред Фанън, Томас и онези от свитата на херцога, чийто ранг беше достатъчно висок, за да не обърнат внимание на забележката на Фанън. Пъг успя да зърне принцесата — тя говореше с баща си, с тях бяха и Луам, Арута и скуайър Роланд.
— Какво се случи, момче? — попита Фанън.
Пъг понечи да заговори, но видя, че херцогът и синовете му идват, и млъкна. Появи се и бързащият след херцога Кълган, разбуден от вълнението, царящо из двора. Щом херцогът се приближи, всички се поклониха и Пъг видя как Карлайн се отскубна от настойчивите опити на Роланд да я утеши, последва баща си и застана до Пъг. Лейди Марна отправи отчаян поглед към небесата, а Роланд тръгна след момичето — на лицето му бе изписано нескрито изумление. Когато принцесата хвана ръката на Пъг, лицето на Роланд помръкна от злобна ревност.
— Дъщеря ми наговори забележителни неща за теб, момче — каза херцогът. — Бих искал да чуя и твоя разказ.
Пъг изведнъж възвърна самоувереността си и леко издърпа ръката си от Карлайн. Описа случилото се, прекъсван от възторжените добавки на Карлайн. Докато ги слушаше, херцогът доби почти точна представа за нещата. Когато Пъг завърши, лорд Боррик попита:
— Как стана така, че тролите се удавиха в потока, Пъг?
Пъг се почувства неловко.
— Изрекох заклинание срещу тях и те не можаха да се доберат до брега — промълви той едва чуто. Все още беше объркан от постижението си, а и не му беше останало време да помисли повече за него, тъй като принцесата бе изтласкала всички други мисли настрана. Веднага долови изумлението, изписало се на лицето на Кълган. Пъг се опита да добави нещо, но следващата забележка на херцога го прекъсна.
— Пъг, не бих могъл да ти се отплатя за доброто, което си сторил на семейството ми. Но ще намеря подходяща награда за храбростта ти.
В изблик на неудържим възторг Карлайн метна ръце около врата на Пъг и го прегърна силно. Момчето стоеше объркано, оглеждаше се в паника и се мъчеше да внуши някак на околните, че тази фамилиарност не е по негова вина.
Лейди Марна изглеждаше готова да припадне, а херцогът се окашля многозначително и кимна на дъщеря си да пусне Пъг. След като тя се оттегли в компанията на лейди Марна, Кълган и Фанън дори не се опитаха да скрият насмешката си, както и Луам и Арута. Роланд стрелна Пъг с гневен и завистлив поглед, след което се обърна рязко и тръгна към покоите си. Лорд Боррик каза на Кълган:
— Отведи момъка в стаята му. Изглежда изтощен. Ще наредя да му донесат храна. Доведи го в голямата зала утре след закуска.
Херцогът махна с ръка на синовете си да го последват и се отдалечи. Фанън сграбчи Томас за лакътя, защото русокосото момче беше започнало да говори с приятеля си. Старият майстор на меча му даде знак с глава да тръгне с него и да остави Пъг на мира. Томас кимна, въпреки че беше готов да се пръсне от хиляди въпроси.
След като всички си тръгнаха, Кълган прегърна Пъг през рамо и каза:
Хайде, Пъг. Уморен си, а има много да ми разправяш.
Пъг лежеше по гръб на постелята си и гледаше остатъците от храна на подноса до себе си. Не си спомняше да е бил някога толкова уморен. Кълган крачеше из стаята.
— Това е абсолютно невероятно. — Старецът махна с ръка във въздуха и червеният му халат се раздипли върху едрото му туловище като вода, стичаща се по канара. — Затваряш значи очи и образът на свитък, който си видял преди седмици, се появява. Изпяваш заклинанието, все едно че държиш свитъка пред себе си, и тролите падат. Абсолютно невероятно. — Седна на столчето до прозореца и продължи: — Пъг, подобно нещо не се е случвало никога. Даваш ли си сметка какво си направил?
Тъкмо да потъне в дълбините на топлия, ласкав сън, Пъг сепна и изгледа магьосника.
— Направих само това, което казах, Кълган.
— Да, но имаш ли поне някаква представа какво означава това?