— До всички поданици на моето владение. Понеже младият Пъг от замъка на Крудий, прояви безукорна храброст, рискувайки в дух и тяло живота си в закрила на кралската особа на принцеса Карлайн, и понеже младежът Пъг Крудийски ни задължи вовеки да сме му в дълг, по моя воля да се възвести из всичките предели на владението ми името му, като на мой възлюблен и верен слуга, и, освен това нареждам да му се даде място в двора на Крудий, с ранг на скуайър и с всички произтичащи от това права и привилегии. По-нататък нека да се огласи, че му се дава титлата на имението Дълбоки лес, на него и на потомството му, докато са живи, да го притежават и владеят, заедно със слугите и имотите по него. Властта над това имение ще се задържи от короната до деня на неговото пълнолетие. Утвърдено днес от моята ръка и печата на Боррик Кондуин, трети херцог на Крудий; принц на Кралството; лорд на Крудий, Каре и Тулан; бранител на Запада; рицар-генерал на кралските армии; претендент-наследник на трона на Риланон.
Пъг усети, че коленете му се подкосяват, но се задържа да не падне. Залата избухна от възторжени възгласи. Хората се стълпиха около него, започнаха да му поднасят поздравленията си и да го тупат по гърба. Беше скуайър и земевладелец, с волници, къща и стада. Беше богат. Или най-малкото щеше да бъде, след три години, когато навършеше пълнолетие. Макар да го смятаха за мъж на Кралството на четиринадесет, даренията със земя и титли не можеха да влизат в сила преди да е навършил осемнадесет. Тълпата се отдръпна от пътя на приближаващия се херцог, със семейството му и Роланд отзад. Двамата принцове се усмихваха на Пъг, а принцесата направо сияеше. Роланд го удостои с печална усмивка, сякаш не му се вярваше.
— Голяма е честта, ваша светлост — запъна се Пъг. — Не знам какво да кажа.
— Тогава не казвай нищо, Пъг. Така ще изглеждаш по-мъдър, когато всички наоколо дърдорят. Ела, трябва да поговорим. — Херцогът даде знак да поставят още един стол до неговия, прегърна момчето през раменете и го поведе през множеството. Седна и каза:
— Сега всички можете да напуснете. Искам да поговоря със скуайъра. — Натискащата се тълпа замърмори неодобрително, но всички започнаха да излизат от залата. — Освен вие двамата — добави хер цогът и посочи Кълган и Тъли.
Карлайн застана до стола на баща си, Роланд застана нерешително до нея.
— Ти също, детето ми — каза херцогът.
Карлайн понечи да възрази, но бе прекъсната от суровата забележка на баща си:
— Можеш да му извадиш душата и по-късно, Карлайн.
Двамата принцове стояха до вратата, явно развеселени от гнева й. Роланд посегна да предложи ръката си на принцесата, но тя се дръпна и профуча между ухилените си братя. Луам плесна Роланд по рамото и смутеният скуайър ги последва. Роланд се извърна за миг и прониза Пъг с убийствен поглед.
След като вратите се затръшнаха и залата опустя, херцогът каза:
— Не обръщай внимание на Роланд, Пъг. Дъщеря ми го държи здраво в магията си. Той си въобразява, че е влюбен в нея, и му се иска един ден да помоли за ръката й. — Владетелят плъзна очи към затворените врати и добави почти разсеяно: — Но ще трябва да ми докаже, че е нещо повече от развратен безделник, какъвто се показва досега, ако изобщо се надява да получи съгласието ми.
Херцогът махна с ръка и смени темата.
— Сега по същество, Пъг. Имам още един дар за теб, но най-напред искам да ти обясня нещо.
Замълча за миг и продължи.
— Моята фамилия е една от най-старите в Кралството. Аз самият съм потомък на крал, защото моят дядо, първият херцог на Крудий, беше третият син на краля. И понеже носим кралска кръв, то грижата ни за неща като дълг и чеет е превелика. Сега ти си едновременно мой придворен и чирак на Кълган. По въпросите на дълга си подчинен на него. По въпросите на честта отговаряш пред мен. Тази зала е отрупана с трофеи и знамена на наши триумфи. Дали сме се съпротивлявали срещу Тъмното братство в непрестанните им усилия да ни унищожат, или сме отблъсквали пирати, винаги сме се сражавали храбро. Имаме славно наследство, никога не познало петното на безчестието. Никой член на нашия двор никога не е донасял позор в тази зала и ще очаквам от теб същото.
Пъг кимна, а в главата му се завихриха приказни сказания за слава и чест, които помнеше от ранното си детство. Херцогът се усмихна.
— А сега — на въпроса за другия дар. Отец Тъли притежава един документ, който го помолих да състави снощи. Ще го помоля да го задържи, докато настъпи такъв момент, в който ще прецени, че подобава да ти го предаде. Нищо повече няма да кажа по този въпрос, освен че когато ти то даде, се надявам да си спомниш за този ден и да помислиш дълбоко какво гласи той.