Луам въздъхна и се обърна към Томас.
— Поне се убедих, че си постъпил честно. Доволен съм. Трудно щеше да ми е да си представя, че си виновен за тази касапница.
Томас вдигна чашата си с вино и отпи.
— Аз също съм доволен, че нямаме причина за разногласия. Макар че от всичко това ми е крайно неприятно.
— Както и на нас — откликнаха Хартом и Долган.
— Изглежда, всички неволно сме участвали в някаква схема на Черния — каза Калин. — Вероятно е точно така, както казва Пъг, и ще разберем истината на Острова на чародея, но аз поне съм отвратен от тази кървава история.
Луам погледна седящия вдървено Касуми. Погледът на цуранина бе зареян, сякаш той изобщо не забелязваше какво става около него.
— Касуми — каза Луам, — какво да правя с теб и с хората ти?
Щом споменаха името му, погледът на Касуми се избистри, той вдигна глава и отвърна:
— Ваше височество, знам доста за вашите обичаи, защото Лаури ме научи на много неща. Но аз все пак съм цуранин. На нашата земя офицерите ги осъждат на смърт, а войниците стават роби. Нямам представа как е прието да се постъпва с военнопленниците във вашия свят.
Тонът му беше равен, без никакво чувство. Луам понечи да заговори, но Пъг му махна с ръка и той млъкна. Магьосникът искаше да каже нещо.
— Касуми?
— Да, велики?
Томас се изненада от титлата, но си замълча. Докато се връщаха в лагера, двамата приятели бяха имали време да си разкажат само накратко как е минал животът им през тези години.
— Какво щяхте да направите, ако не се бяхте предали на милостта на принца?
— Щяхме да се сражаваме до смърт, велики.
Пъг кимна.
— Разбирам. Значи виновен си за това, че си опазил живота на близо четири хиляди свои хора? И поне на още хиляда войници на Кралството?
— Живях сред вашите хора, велики. Изглежда, съм забравил цуранското си възпитание. Донесох безчестие на своя дом. Когато принцът избие хората ми, ще го помоля за позволение да сложа край на живота си, макар че той едва ли ще ме удостои с такава чест.
Брукал и останалите се слисаха от думите му. Луам не издаде външно чувствата си, а само каза:
— Никакъв позор не си си навлякъл. На никаква кауза нямаше да помогнете, ако бяхте загинали. Тя престана да съществува, когато проривът бе унищожен.
— Такъв е нашият обичай — отвърна Касуми.
— Вече не — каза Луам. — Вашето отечество сега е тук, защото друго нямате. Според това, което казаха Кълган и Пъг за тези проходи в пространството, едва ли някога ще можете да се завърнете на Цурануани. Вие ще останете тук и намерението ми е това да бъде от полза за всички.
Смътна искрица надежда светна в очите на Касуми. Наследникът се обърна към лорд Брукал и каза:
— Милорд херцог Ябонски. Как преценявате вие цуранските бойци?
Старият херцог се усмихна.
— Сред най-добрите, които съм виждал. — Касуми като че ли поизправи рамене, възгордян от похвалата. — По свирепост не отстъпват на Тъмното братство, но нравът им е далеч по-благороден. Дисциплинирани са като кешийските бойци-псета и са издръжливи като наталийски щурмоваци. Като цяло, несъмнено са превъзходни бойци.
— Една такава армия би ли гарантирала допълнителна сигурност по неспокойните ни северни граници?
Брукал се усмихна.
— Ламътският гарнизон пострада най-тежко във войната. Едно такова подкрепление би било неоценимо.
Граф Ламътски потвърди думите на херцога и Луам се обърна към Касуми.
— Все още ли ще държиш да сложиш край на живота си, ако твоите мъже могат да останат свободни хора и войници?
— Как е възможно това, ваше височество?
— Ако ти и твоите хора се закълнете във вярност към короната, ще ви поставя под командването на граф Ламътски. Ще бъдете свободни хора и граждани и ще ви се възложи да охранявате нашата северна граница срещу враговете на човешкия род, обитаващи Северните земи.
Касуми не знаеше какво да отговори. Лаури пристъпи към него и му каза:
— Това не е позор.
Лицето на Касуми се отпусна от искрено облекчение.
— Приемам и съм сигурен, че и хората ми ще го приемат. — Помълча и добави: — Дойдохме като почетна охрана за императора. Според това, което чух тук, явно сме били използвани от този чародей като всички останали. Не бих позволил да се пролива повече кръв заради него. Благодаря ви, ваше височество.
— Смятам, че едно рицар-капитанство ще бъде подходящо за водач на близо четири хиляди души — каза лорд Вандрос. — Съгласен ли сте, милорд? — Брукал кимна и Вандрос продължи: — Елате, капитане. Трябва да поговорим за новото ви назначение.