Луам и благородниците му бяха поели за Крондор, придружавайки тленните останки на Боррик и Родрик. Там щяха да се съберат с Анита и Карлайн и след това всички да придружат покойниците в официалната процесия до Риланон, където щяха да бъдат положени за вечен покой в гробницата на своите предци. След традиционния дванадесетдневен траур Луам щеше да бъде коронован за крал. Дотогава всички, които трябваше да присъстват на коронацията, щяха да са се събрали в Риланон. Работата на Пъг и Кълган щеше да приключи съвсем навреме, за да стигнат до столицата.
Лодката беше готова и Арута, Пъг и Кълган се качиха при Мийчъм и шестимата гвардейци, които натиснаха здраво веслата.
Моряците останаха безкрайно доволни, че не се наложи да придружат слизащата на сушата група, защото въпреки уверенията на магьосниците не изпитваха особено желание да стъпят на Острова на чародея.
Лодката спря на песъчливия бряг и пътниците слязоха. Арута се огледа.
— Като че ли няма никаква промяна, откакто бяхме тук.
— Щях да се изненадам, ако имаше — изсумтя Кълган. — Бас държа, че Макрос поддържа къщата си в ред.
— Вие шестимата оставате тук — каза Арута на гвардейците. — Ако чуете вик, идвате веднага. — Принцът тръгна по пътечката, водеща нагоре по хълма, и останалите го последваха мълчаливо. Стигнаха до мястото, където пътеката се раздвояваше, и Арута каза: — Идваме като гости. Дано само не приличаме на натрапници.
Кълган не отвърна нищо — взираше се в замъка. Странната синкава светлина, така ярко видима при предишното им посещение на острова в прозореца на високата кула, сега я нямаше. Замъкът изглеждаше запуснат, без никакво движение или звук. Подвижният мост се оказа спуснат, портите бяха отворени.
— Поне няма да се налага да щурмуваме — отбеляза Мийчъм.
Стигнаха до моста и спряха. Замъкът се издигаше пред тях хладно враждебен. Беше построен от някакъв непознат черен камък. От голямата арка над моста ги гледаха странни същества с рога и крила. Бяха така изкусно изваяни, че изглеждаха като живи. Минаха по моста над дълбокия ров, отделящ замъка от острова. Мийчъм погледна надолу и видя, че ровът стига чак до морското равнище и блъскащите се вълни.
— Толкова добър ров не бях виждал. Добре ще си помисля преди да реша да го щурмувам, докато стрелят по мен от стените.
Влязоха в двора и се огледаха, сякаш очакваха някой да се появи всеки момент от многобройните врати. Не се виждаше и следа от живо същество, въпреки че настланият с камъни двор беше добре поддържан и чист.
След като никой не се появи, Пъг каза:
— Това, което търсим, трябва да е в цитаделата.
Изкачиха се по широките стъпала към главните порти и когато ги наближиха, крилата започнаха бавно да се отварят. Зад тях се видя някаква фигура. В следващя миг фигурата пристъпи напред, на слънчевата светлина.
Мечът на Мийчъм мигом се озова в ръката му, тъй като съществото твърде много приличаше на таласъм. След като го огледа обаче, Мийчъм прибра оръжието. Съществото не направи никакъв заплашителен жест, просто стоеше и ги чакаше.
На ръст беше по-високо от таласъмите, почти колкото Мийчъм. От челото му стърчаха дебели костни израстъци и имаше огромен нос, но иначе чертите му изглеждаха по-изящни, отколкото на таласъм. Две черни очи ги изгледаха, докато продължаваха да се изкачват, последва зъбата усмивка. Главата на съществото беше покрита с гъста черна козина, а кожата му притежаваше бледозеления оттенък на племето на таласъмите, но му липсваше таласъмската стойка със смъкнатите рамене и стоеше изправено, съвсем като човек. Носеше изящно скроена яркозелена туника и също такива на цвят панталони. Краката му бяха обути в лъснати черни ботуши, стигащи до коленете.
Все така ухилено, съществото каза:
— Добре дошли, господари мои, добре дошли. Аз съм Гатис и имам честта да бъда вашият домакин в отсъствието на господаря ми. — В речта му се доляваше леко съскане.
— Макрос Черния ли е господарят ти? — попита Кълган.
— Разбира се. Винаги е било така. Моля, влезте.
Четиримата влязоха след Гатис в просторното преддверие и спряха да го огледат. С изключение на това, че нямаше жив човек, нито обичайните хералдически знамена, преддверието много приличаше на това в замъка на Крудий.