— Моят господар остави изрични указания за вашето посещение, доколкото беше възможно да се очаква, така че съм подготвил замъка за пристигането ви. Ще желаете ли нещо освежаващо? Храна? Вино?
Кълган поклати отрицателно глава. Не беше сигурен що за същество е това, но не се чувстваше много удобно от приликата му със съществата от Тъмното братство.
— Макрос каза, че щяло да има някакво писмо. Бих искал да го видя веднага.
Гатис се поклони.
— Както пожелаете. Моля, елате с мен.
Той ги поведе през дълъг низ от коридори до едно стълбище, виещо се на спирала в една голяма кула. Изкачиха се по стъпалата и скоро стигнаха до заключена врата.
— Господарят ми каза, че ще можете да отворите тази врата. Ако се провалите, значи сте натрапници и ще трябва да се справя с вас сурово.
Като чу това, Мийчъм стисна дръжката на меча, но Пъг сложи ръка на якото рамо на волника.
— Със затварянето на прорива половината ми сила се изгуби — тази, която бях придобил от Келеуан — но това не би трябвало да е сериозно препятствие.
Пъг се съсредоточи върху отварянето на вратата, но вместо обичайното изскърцване и отместване, промени се самата врата. Дървото сякаш се втечни, размаза се и затрептя, и повърхността му доби нови очертания. Заприлича на барелеф със смътните очертания на лицето на Макрос. Беше съвсем като живо, с най-големи подробности и сякаш заспало. После клепачите се отвориха и очите зад тях оживяха. Устата се разтвори и от нея се изтръгна глас, който прозвуча дълбоко и отекващо на съвършен цурански.
— Кой е първият дълг?
Без да се замисли, Пъг отговори:
— Да служа на Империята.
Ликът се размаза и се стопи в повърхността на вратата, и когато не остана и следа от него, вратата се отвори настрани. Прекрачиха през прага и се озоваха в кабинета на Макрос Черния — просторна стая, заемаща цялата горна част на кулата.
— Доколкото разбирам, имам честта да посрещна господата Кълган, Пъг и Мийчъм? — каза Гатис. — После изгледа четвъртия член на групата. — А вие трябва да сте принц Арута? — След като те кимнаха, той продължи: — Господарят не беше сигурен, че ваше височество също ще дойде, въпреки че го предполагаше. Но беше сигурен, че другите трима господа ще дойдат. — Той направи широк жест към стаята. — Всичко, което виждате, е на ваше разположение. Ако ме извините, ще се върна с посланието за вас и с нещо освежаващо.
Гатис излезе и четиримата заоглеждаха стаята. С изключение на една гола стена, откъдето очевидно наскоро бяха махнали някаква библиотека или бюфет, цялата стая беше обкръжена с високи рафтове, от пода до тавана, всички отрупани с тежки томове и свитъци. Пъг и Кълган за момент направо се парализираха в колебанието си с кое по-напред да започнат.
Арута разреши този проблем, като пристъпи към един рафт, на който лежеше голям, навит на руло пергамент, вързан с червена лента. Той го свали и го постави на кръглата маса в средата на стаята. Разгъна го и от единствения широк прозорец на стаята проникна слънчев лъч и го освети.
Кълган се приближи до него да види какво е намерил и възкликна:
— Това е карта на Мидкемия!
Пъг и Мийчъм също се приближиха и застанаха зад Кълган и Арута.
— И то каква карта! — възкликна принцът. — Никога не съм виждал такава. — Пръстът му се заби в един голям къс суша в средата. — Вижте! Тук е Кралството. — В малък участък на картата с наклонени букви беше изписано Островното кралство. Под него се виждаха по-големите граници на Империята на Велики Кеш. На юг от нея ясно се очертаваха държавите на Кешийската конфедерация.
— Най-хубавата от всички, които съм виждал — каза Кълган. — Малцина от Кралството са стигали до Конфедерацията. За нейните граждани знаем единствено чрез Империята и от разказите на малцината дръзки капитани, стигали до техните пристанища. Не знаех дори имената на всичките държави, а за самите тях — нищо.
— Само за миг научихме толкова неща за своя свят — каза Пъг. — Вижте само колко малка част от този континент е Кралството. — Той посочи голямата полоса на Северните земи на север от Кралството и надалече простиращата се суша под Конфедерацията. Над целия континент с големи букви беше изписано: Триагия.
— Изглежда, нашата Мидкемия е много по-голяма, отколкото сме си представяли — промълви Кълган и посочи другите масиви суша отвъд морето. Бяха обозначени с имената Виниет и Новиндус. Върху всеки от тях бяха нанесени градове и държави. Показани бяха и две големи островни вериги, също заселени. Кълган поклати глава. — Имало е слухове за търговци от много далечни земи, стигали до търговските центрове на Кешийската конфедерация, или за пирати от Островите на залеза, но това е само мълва. Не е чудно, че никога не сме чували за тези места. Само някой изключително смел капитан би могъл да тръгне с кораба си към толкова далечен пристан.