— Предвидих нуждите ви, господарю, и съм приготвил списък на всички трудове тук.
Кълган разтвори свитъка и зачете. Очите му се разшириха.
— Чуйте! — каза той възбудено. — Тук има копие на „Вероятности при трансформацията на материята“ на Виталус. — Очите му се разшириха още повече. — И „Темпорални изследвания“ на Спандрик. За този труд се смяташе, че е изгубен преди сто години! — Загледа се в следващите заглавия с почуда. — И стотици томове с името на Макрос на тях. Та това е неизмеримо съкровище.
— Радвам се, че го оценявате така, господарю — каза Гатис.
Кълган така се бе увлякъл, че помоли да му донесат тези томове веднага, но Арута го пресече:
— Чакай малко, Кълган. Хванеш ли се, ще трябва с въже да те теглим, за да те измъкнем оттук. Нека се върнем на кораба и да изчакаме да донесат всичко това. Скоро трябва да тръгваме.
Кълган заприлича на малко дете, на което са му отнели сладкишите, и Арута, Пъг и Мийчъм се захилиха, като видяха нацупената му физиономия.
— Няма причина да се задържаме повече — каза Пъг. — Ще разполагаме с години, за да проучим всичко това след коронацията. Огледай се добре, Кълган. Да не би да се каниш да вдишаш всичко това на един дъх?
— Е, добре — предаде се Кълган.
Пъг посочи рафтовете и възкликна:
— Представете си само! Цяла академия за изучаване на магиката, с библиотеката на Макрос в сърцевината й.
Очите на Кълган заблестяха.
— Аз почти бях забравил заръката на херцога. Място за учене. Няма вече чиракът да се учи от един или друг майстор, а от много. С такова завещание и с това, което сам ще можеш да предадеш, Пъг, ще поставиш чудесно начало.
— Хайде вече да тръгваме, ако изобщо искаме да има начало — подкани ги Арута. — Имаме да коронясваме нов крал, а колкото повече се бавим, толкова по-вероятно е и двамата да затънете тук до ушите.
Кълган го погледна намръщено, сякаш бяха посрамили доброто му име.
— Добре де, ще взема само някои неща да ги поразгледам на кораба… стига да нямаш възражения.
— Както искаш — отговори Арута с усмивка. — Но моля те, гледай поне да не са прекалено тежки. Трябва да ги домъкнем до лодката, не забравяй.
Кълган се усмихна доволно.
— Разбрахме се. — После се обърна към Гатис: — Би ли ми намерил онези два тома, за които споменах?
Гатис му подаде двата тома, овехтели и многократно препрочитани. Кълган го изгледа изненадано, а Гатис поясни:
— Прецених, че може да стигнете до това разбирателство, и ги свалих от рафтовете, докато го обсъждахте.
Кълган поклати глава и бавно тръгна към вратата с двата тома в ръце. Другите го последваха. Таласъмоподобното същество ги преведе през двора и на моста им пожела лек път.
След като портите на цитаделата се затвориха зад тях, Мийчъм каза:
— Този приятел Макрос май повдигна по пет въпроса за всеки един, на който отговори.
— Прав си — отвърна Кълган. — Но навярно ще разберем още неща от неговите бележки и от други трудове. А може би не — и сигурно така и трябва.
Глава 34
Възраждане
В Риланон цареше празник.
Навсякъде плющяха знамена и гирлянди от цветя бяха заменили черните ленти, белязали периода на траур за покойния крал и неговия братовчед Боррик. Сега предстоеше коронясването на нов крал и хората ликуваха. Гражданите на Риланон малко познаваха Луам, но той беше хубаволик и винаги усмихнат и в очите на хората бе като слънце, показало се иззад тъмните облаци от царуването на Родрик.
Арута остави Пъг, Мийчъм и Кълган и препусна към двореца. Изруга наум съдбата, която ги бе забавила с близо седмица, лишавайки ги от попътен вятър на три дни от Крондор и след това с бавното придвижване до Саладор. Беше пред обед и жреците на Ишап вече разнасяха новата кралска корона из града. След по-малко от три часа Луам щеше да я получи.
Арута стигна до палата и виковете на гвардейците отекнаха из широкия площад:
— Пристига принц Арута!
Арута даде коня си на един паж и се забърза по стъпалата на двореца. Когато стигна до преддверието, към него с лъчезарна усмивка се затича Анита.
— О! — извика тя. — Колко се радвам, че те виждам!
— И аз се радвам, че те виждам, Анита. Трябва да се приготвя за церемонията. Къде е Луам?
— Усамотил се е в Кралската гробница. Поръча да ти предам, като пристигнеш, веднага да идеш при него. — Гласът й бе изпълнен с тревога. — Тук става нещо странно, но никой като че ли не разбира какво и защо. Само Мартин Дълголъкия се е виждал с Луам след снощната вечеря, а когато видях Мартин, лицето му изглеждаше много особено.
Арута се засмя.
— Мартин винаги изглежда странно. Хайде, да идем при Луам.