— Тогава защо сега?
Луам се взря в образа на баща си.
— Кой знае какво минава през ума на човек в миговете преди смъртта? Може би още повече разкаяние или чувство за чест. Каквато и да е причината, той го призна и Брукал свидетелства.
В гласа на Арута все още се долавяше гняв.
— И сега ние трябва да се оправяме с това безумие, все едно какви са били причините за баща ни да го предизвика. — Той изгледа сурово Луам. — Какво ти каза той, когато го доведе да види този надпис?
Луам извърна очи, сякаш наранен от това, което трябваше да каже.
— Постоя мълчаливо, после го чух, че плаче. Накрая промълви: „Радвам се, че ти го е казал“. Той е знаел, Арута. — Луам стисна ръката на брат си. — През всичките тези години баща ни си е мислел, че Мартин не знае произхода си, а той го е знаел. И нито веднъж не се опита да се възползва от това.
Гневът на Арута се уталожи.
— Нещо друго каза ли?
— Само „Благодаря ти, Луам“, след което си отиде.
Арута закрачи замислен, после се обърна към Луам.
— Мартин е добър човек, може би най-добрият от всички, които познавам. Аз съм първият, който ще го потвърди. Но това признание! Разбираш ли какво си направил?
— Давам си сметка.
— Поставил си на везните всичко, което придобихме през последните девет години, Луам. Трябва ли сега да се бием с амбициозните източни лордове, които могат да се противопоставят в името на Мартин? Нима приключихме една война, само за да започнем нова, още по-горчива?
— Няма да има спор за наследството.
Арута се спря. Очите му се присвиха.
— Какво искаш да кажеш? Мартин обеща ли ти да не изказва претенции?
— Не. Аз реших да не се противопоставя на Мартин, ако поиска короната.
Арута загуби дар слово за миг и изгледа потресен Луам. Едва сега осъзна причините за ужасното съмнение, което брат му бе споделил при избора му за крал.
— Ти просто не искаш да бъдеш крал — сряза го той с укор.
Луам се изсмя горчиво.
— Никой разумен човек не би го искал. Ти каза същото за себе си, братко. Не зная дали съм подходящ за бремето на кралството. Но нещата вече не са в моите ръце. Ако Мартин стане и пожелае короната за себе си, ще му призная правото.
— Правото! Кралският печат ти беше връчен в присъствието на почти всички лордове. Ти не си болният Ерланд, отстъпващ пред братовия си син заради разклатеното си здраве и липсата на ясно наследство. Ти си посочен за Наследник!
Луам сведе глава.
— Това посочване е невалидно, Арута. Родрик ме провъзгласи за Наследник като „най-възрастния мъж на рода Кондуин“, какъвто не съм. Най-големият е Мартин.
— Съвършено вярно и според закона, Луам, но ще донесе пълна разруха на това кралство! — избухна Арута. — Ако Мартин изяви претенция пред събранието, жреците на Ишап ще счупят короната и въпросът ще бъде прехвърлен в Съвета на лордовете за решение.
— И макар Ги да се крие, ще се вдигнат дузини херцози, пълчища графове и орди барони, готови да прережат гърлата на съседите си, за да наложат своя избор. Този пазарлък ще свърши с половината имения в Кралството забъркани в търговия на гласове. Ще бъде истинска касапница!
— Ако ти вземеш короната, Батира няма да може да действа — продължи Арута. — Но ако подкрепиш Мартин, мнозина ще се откажат да те последват. Изпаднал в безизходица съвет — точно това цели Ги. Готов съм да заложа всичко, че точно в този момент той се спотайва някъде и чака точно такъв сгоден момент, за да заплете коварствата си. Ако източните лордове се вдигнат, Ги тутакси ще се появи и мнозина ще се стекат под знамето му.
Луам изглеждаше потиснат от думите на брат си.
— Не мога да кажа какво ще стане, Арута. Но зная, че не мога да направя нищо друго.
Арута сякаш бе готов да го удари.
— Наследил си бремето на бащиното ни чувство за семейна чест, но на други ще се падне да се справят с убийствата. Милост небесна, Луам, мислиш ли изобщо какво би се случило, ако някой безименен доскоро ловец седне на трона на Кондуин само защото баща ни е ощипал някакво хубаво слугинче преди четиридесет години! Това ще доведе до гражданска война!
Луам остана непреклонен.
— На мое място щеше ли да откажеш на Мартин рожденото му право?
Гневът на Арута се стопи и той изгледа брат си с нескрито удивление.
— Богове! Ти се чувстваш виновен за това, че баща ни е отричал Мартин през целия му живот, нали? На твое място със сигурност щях да откажа на Мартин рожденото му право. След тридесет и седем години какво толкова означават няколко дни повече? След като станех крал и укрепях властта си, щях да го направя херцог, да му дам да командва армия, да го направя свой пръв съветник или каквото и да е там, за да успокоя съвестта си, но не и преди кралството да бъде заздравено. Не бих приел Мартин да изиграе ролята на Боррик Първи спрямо Джон Претендента в лицето на Ги, и щях да съм готов на всичко, което трябва да се направи, за да не стане това.