Лаури се беше облякъл според последната мода — в яркожълта туника със зелен елек без ръкави отгоре и с плътни черни панталони, затъкнати във високите чизми. Касуми носеше униформата на рицар-капитан на гарнизона на Ламът — тъмнозелена куртка и панталони, със сивия табард с вълчата глава на Ламът.
Трубадурът им се усмихна.
— При цялата тази възбуда през последните няколко месеца бях забравил, че ми остана едно малко съкровище от скъпоценни камъни. Тъй като не мога да ги върна на владетеля на Шинцаваи, а синът му отказва да ги приеме, предполагам, че са мои по право.
Вече няма да ми се налага да се притеснявам дали ще си намеря вдовица в някой хан.
— Касуми, как се устройват твоите хора? — попита Пъг.
— Не лошо, въпреки че все още има известно напрежение между тях и войниците на Ламът. Но мисля, че с времето това ще се изглади. Имахме сблъсък с Братството седмица след като пристигнахме. Умеят да се бдят, но ги надвихме. Голяма веселба се вдигна по гарнизоните, както при цураните, така и при ламътците. За начало не е зле.
Беше много повече от сблъсък. Вестта за битката бе стигнала до Риланон. Тъмните братя и техните съюзници таласъми бяха нахлули на територията на Ябон и бяха съкрушили един от пограничните гарнизони, отслабени по време на войната. Цураните се бяха върнали от своя поход към Зюн, развърнали се бяха направо от марш и бяха освободили гарнизона. Бяха се сражавали като луди, за да спасят доскорошните си противници от пълчищата на таласъмите, и ги бяха изтласкали в планините северно от Ябон.
Лаури намигна на Пъг.
— Направо си станаха герои, нашите цурански приятели, и когато се върнаха в Риланон, ги посрещнаха радушно. — Останали далече от разгара на бойните действия, гражданите на столицата не изпитваха нито страх, нито омраза към бившите врагове и им бяха устроили посрещане, немислимо в Свободните градове, в Ябон или по Далечния бряг. — Мисля, че хората на Касуми доста се слисаха от това.
— Наистина — съгласи се Касуми. — Такова посрещане в родния ми свят би било невъзможно, но тук…
— Освен това — продължи Лаури — те като че ли, изглежда, много бързо развиха афинитет към кралското вино и бирата, дори успяха да преодолеят вродената си неприязън към височките жени.
Касуми извърна поглед настрани със смутена усмивка, а Лаури добави:
— Нашият храбър рицар-капитан беше поканен преди седмица в имението на една от по-богатите търговски фамилии, от тези, които се стремят да разширят търговията си със Запада. Оттогава често го забелязват в компанията на една определена особа, явяваща се щерка на търговец.
Катала се засмя, а Пъг се усмихна, забелязал смущението ка Касуми, и каза:
— Той винаги е бил схватлив ученик.
Касуми сведе глава. Беше се изчервил, но се усмихваше.
Изведнъж на лицето на Лаури се изписа нескрито възхищение. Магьосникът се обърна и очите му се спряха на красивата млада жена, която се приближаваше към тях по коридора с почетна свита от гвардейци. Очите на Пъг се разшириха — това бе Карлайн. Беше се превърнала в прекрасна жена, точно както обещаваше преди години момичешката й хубост. Тя спря до тях и махна с рька да освободи стражата си. Изглеждаше царствено с фината си зелена рокля и изящната перлена тиара, увенчала черната й коса.
— Велики магьоснико — рече тя, — нима няма поздравите една стара приятелка?
Пъг се поклони на принцесата, Касуми и Лаури последваха примера му. Катала приклекна в учтив резеранс, както я беше учила една от слугините.
— Принцесо, поласкан съм, че си спомняте за едно най-обикновено момче от цитаделата — каза Пъг.
Карлайн се усмихна и сините й очи блеснаха.
— О, Пъг… Ти никога не си бил нещо обикновено. — После погледна Катала. — Това жена ти ли е? — След като той кимна и ги представи една на друга, принцесата целуна Катала по бузата и каза: — Богове, чух, че сте красива, но описанието на брат ми бледнее пред истината.
— Много сте любезна, ваше височество — отвърна Катала.
Касуми отново запристъпва нервно от крак на крак, но Лаури стоеше изумен пред красотата на младата жена в зелено. Катала трябваше да стисне здраво ръката му, за да го измъкне от унеса.
— Лаури, би ли ни поразвел с Касуми из палата преди да са започнали церемониите?
Лаури се усмихна широко, поклони се на принцесата и тръгна с Касуми и Катала по коридора. Пъг и принцесата ги гледаха мълчаливо, докато се отдалечаваха.
— Съпругата ти е много съобразителна жена — отрони Карлайн.
Пъг се усмихна.
— Тя наистина е забележителна.
Карлайн изглеждаше искрено щастлива, че го вижда.