Брукал поглади брадичката си.
— Това, че е знаел, а не е използвал това знание за своя изгода, говори добре за него. Но въпреки това не ни остава време. — Той посочи към залата. — Ти най-добре върви при жена си. И дръж сетивата си изострени, чародеецо, че днес можем да имаме нужда от уменията ти.
Върнаха се при останалите и Брукал поведе Вандрос и Касуми вътре, като тихо им шепнеше нещо.
— Какво става? — попита Лаури. — От един балкон към двора видях навсякъде цурани. За миг ми се стори, че Империята е спечелила войната. Нищо не можах да измъкна от Касуми.
— Брукал знае, че на тях може да се разчита, че ще изпълнят заповедите на Касуми безпрекословно — отвърна Пъг.
— Какво означава това, съпруже? — попита Катала. — Неприятност?
— Нямаме време за обяснения. Може да се появи повече от един кандидат за короната. Лаури, стой до Касуми и бъди готов да извадиш меча. Ако стане нещо, следвай заповедите на Арута.
Лаури кимна с мрачна решимост и влезе в залата, а Катала каза:
— Уилям?
— Той е в безопасност. Ако стане нещо неприятно, то ще е в голямата зала, не в пристройките за гости. Истинските неприятности ще започнат след това. — Лицето й му подсказа, че не го разбира съвсем, но прие спокойно думите му. — Хайде да заемем местата си.
Влязоха в голямата тронна зала и чуха бръмченето на възбудени гласове. Приближиха се до Кълган и дебелият магьосник им кимна за поздрав. Мийчъм чакаше на няколко крачки встрани, опрял гръб на стената, и очите му обхождаха помещението и отчитаха положението на всеки на един меч разстояние от Кълган.
— Какво става? — изсъска старият магьосник. — Всичко беше сцокойно допреди няколко минути. Сега цялата зала бръмчи.
Пъг наведе глава до ухото му и прошепна:
— Мартин може да поиска короната.
Очите на Кълган се разшириха.
— Богове и демони! Това ще обърне двора с краката нагоре. — Огледа се, забеляза, че повечето благородници са заели местата си, и въздъхна: — Твърде късно е за каквото и да било, освен да чакаме.
Амос нахлу през градината, сипейки люти проклятия.
— И на кого по дяволите са му притрябвали тези тъпи цветенца?
Мартин вдигна глава и едва успя да хване кристалния бокал, който Амос Траск му тикна в ръцете.
— Какво… — отрони той, докато Амос му наливаше от кристалната гарафа, която държеше.
— Рекох си, че може би имаш нужда от някоя здрава глътка и от един другар на кораба, с когото да я споделиш.
Мартин присви очи.
— Какво искаш да кажеш?
Амос напълни своя бокал и отпи.
— Вече се носи из целия палат, драги ми момко. Луам може да е добро момче, но явно е помъкнал камъни за баласт, ако си мисли, че цял екипаж каменоделци ще изсекат името ти на бащиния му саркофаг и после ще им запуши устите с някаква си кралска заповед. Всички слуги в залата са разбрали, че ти си първият, само час след като онези негодници са си свършили работата. Във въздуха се носи, повярвай ми.
Мартин отпи от виното и каза:
— Благодаря ти, Амос. — После заби поглед в тъмночервената течност в чашата. — Е, какво ще кажеш? Да ставам ли крал?
Амос се засмя от сърце.
— Две неща имам да ти кажа за това, Мартин. Първо, винаги е по-добре да си капитан, отколкото юнга, поради което впрочем аз съм капитан, а не юнга. Второ, има известна разлика между кораб и кралство.
Мартин се засмя.
— Пирате, ти изобщо не ми помогна.
Амос го изгледа като ужилен.
— Мътните да ме вземат дано, накарах те да се разсмееш, нали? — Облегна се на каменното перило и си наля още вино. — Погледни ей там онази хубава тримачтова шхуна в залива. Нямах много време, но ако кралят рече да обяви прошка, ще се намерят куп добри момци, които ще подскочат пред възможността да заплават с капитан Тренчард. Защо не вземем да вдигнем платната и да се махаме?
Мартин поклати глава.
— Звучи чудесно. Качвал съм се на кораб три пъти в живота си, а с теб едва не ме убиха три пъти.
Амос го погледна уязвен.
— Първите два пъти беше по вина на Арута, а третият път не беше по моя вина. Не аз изпратих ония керестийски пирати да ни гонят от Саладор до Риланон. Освен това, с твоя герб на борда и с моя милост, ние ще гоним. Кралското море само чака Тренчард. Какво ще кажеш?
Гласът на Мартин прозвуча трезво.
— Не, Амос, въпреки че по-скоро бих отплавал с теб, отколкото да се върна в леса. Но от това, което трябва да реша, не може да се бяга. За добро или за лошо, аз съм най-големият син и аз имам първото право над короната. — Мартин изгледа твърдо Амос. — Смяташ ли, че Луам може да бъде крал?