— Аз ще узная. — Пъг се замисли за миг. — Не мога да го обявя за собственост на херцога и да взема нещо за себе си… — той изгледа Томас осъдително. — … нито да позволя един от неговите войници да си го присвои. — На лицето на Томас се изписа смущение и Пъг добави: — Но все пак можем да видим отломките. Хайде!
Пъг изведнъж се почувства обладан от представата как използва новия си ранг и как, стига да успеят да се доберат там преди да е отнесено твърде много от плячката или някой да е пострадал, херцогът ще остане доволен от него.
— Така — каза той. — Ще оседлая един кон и ще препуснем дотам преди да са разграбили всичко.
Пъг се обърна и се затича към конюшните. Томас го догони тъкмо когато отваряше големите дървени врати.
— Но, Пъг, аз в живота си не съм се качвал на кон. Не знам как.
— Много е просто — отвърна му Пъг, докато взимаше сбруи и седло от стаичката с такъмите. Мерна едрата сивушка, която бе яздил в деня на приключението си с принцесата. — Аз ще яздя, а ти ще седиш зад мен. Само ще се държиш за кръста ми, та да не паднеш.
Томас го изгледа със съмнение.
— Аз да завися от теб? — Той поклати глава. — В края на краищата, кой се грижеше за теб през всичките тези години?
Пъг му отвърна със зла усмивка.
— Майка ти. А сега тичай да вземеш един меч от оръжейната, в случай че възникне някоя неприятност. Тепърва може да ти се наложи да си поиграеш на войник.
Томас остана доволен от перспективата и изтича през вратата. След няколко минути едрата сива кобила с двете момчета на гърба й се затътри през главните порти и пое по пътя към Моряшка скръб.
Вълните блъскаха в скалите край останките от кораба. Мяркаха се само неколцина селяни, а и те се пръснаха, щом видяха кон с ездач, защото можеше да е само някой благородник от двора, дошъл да обяви плячката от крушението във владение на херцога. Когато Пъг дръпна юздите и спря, наоколо вече нямаше никого.
— Хайде — каза Пъг. — Остават ни само още няколко минути преди всички да довтасат тук.
Момчетата скочиха и оставиха кобилата да пасе на малкия участък трева на петдесетина крачки от скалите. Затичаха се със смях по пясъка и Томас заразмахва високо меча си, надавайки свирепи бойни крясъци, научени от древните саги. Не че се заблуждаваше, че наистина знае как да го използва, но така можеше да накара някого да си помисли добре преди да се реши да ги нападне… поне достатъчно дълго, докато пристигнат стражите на замъка.
Когато доближиха до отломките, Томас изсвири с уста.
— Този кораб не просто се е разбил в скалите, Пъг. Изглежда, че е довлечен от буря.
— Определено не е останало много от него, нали? — отвърна Пъг.
Томас се почеса замислено зад ухото.
— Не, само част от носа. Не разбирам. Снощи нямаше никаква буря, само силен вятър. Как е могъл корабът да се разбие толкова лошо?
— Не знам. — Пъг изведнъж забеляза нещо. — Погледни носа. Виж как е боядисан.
Носът стърчеше между скалите, задържан от тях до поредния прилив. От палубната линия надолу корпусът беше боядисан в яркозелено и блестеше на отразената слънчева светлина като гледжосан. Вместо челната фигура се виждаха изрисувани в светложълто странни изображения, чак до ватерлинията, очертана с убито черна ивица. Точно над носа се виждаше изрисувано огромно синьо-бяло око, а перилото над целия горен сектор на палубата, доколкото виждаха, беше боядисано в бяло.
Пъг стисна Томас над лакътя.
— Погледни! — Посочи към водата под носа и Томас зърна разбитата бяла мачта, стърчаща на няколко стъпки над пенещата се вълна.
Томас пристъпи още една крачка към кораба.
— Определено не е кораб на Кралството. — Извърна се към Пъг. — Да не би да е от Квег?
— Не — отвърна Пъг. — Виждал си не по-малко кораби на Квег от мен. Този не е нито от Квег, нито от Свободните градове. Не мисля, че подобен кораб е прекосявал тези води досега. Хайде да огледаме.
Томас като че ли изпита боязън.
— Внимателно, Пъг. Всичко тук е много странно и имам лошо предчувствие. Може някой да се крие наоколо.
Двете момчета се огледаха, после Пъг заключи:
— Едва ли. Това, което е прекършило мачтата и е изхвърлило кораба на брега с такава сила, че да го разбие толкова зле, трябва да е избило всички, които са били вътре.
Момчетата се осмелиха да се приближат още и започнаха да намират малки предмети, изхвърлени по скалите от вълните. Намериха парчетии от глинени съдове и дъски, късове разкъсано червено платно и парчета конопено въже. Пъг се спря и надигна някакъв странен на вид кинжал, изкован от непозната сплав. Беше тъмносив и по-лек от стомана, но въпреки това много остър.