— Всички в Кралството са благодарни за вашето мъжество и мъдрост. — Братята оставиха Луам и отидоха да застанат на първия ред с Анита и Карлайн.
Карлайн се усмихна на Мартин, хвана го за ръката и промълви:
— Благодаря ти, Мартин.
Тъли се извърна с лице към тълпата и изрече напевно:
— Сега е часът, и тук е мястото. Тук сме, за да засвидетелстваме коронацията на негово величество Луам, първият с това име, като наш законен крал. Има ли някой тук, който оспорва правото му?
Неколцина от източните лордове изглеждаха недоволни, но никой не се обади. Тъли отново се обърна към Луам, който коленичи пред него. Жрецът положи ръка на главата му и каза високо:
— Сега е часът, и тук е мястото. На теб се падна това бреме, Луам, първият с това име, сине на Боррик, от кралския род Кондуин. Ще поемеш ли това бреме и ще бъдеш ли нашият крал?
— Ще бъда вашият крал — отговори Луам.
Тъли свали ръката си от главата на Луам и хвана десницата му с кралския пръстен с печата на нея.
— Сега е часът, и тук е мястото. Ти, Луам Кондуин, сине на Боррик, от рода на кралете, заклеваш ли се да защитаваш и закриляш Островното кралство, да служиш вярно на своя народ и да допринесеш за неговото благополучие и благоденствие?
— Аз, Луам, се кълна и се заклевам.
Тъли поде дълга молитва и когато всичко свърши, Луам се изправи. Тъли свали ритуалната митра от главата си и я връчи на главния жрец на Ишап, който на свой ред я подаде на друг от ордена на Тъли. Тъли коленичи пред Луам и целуна кралския печат. После стана и придружи Луам до трона, докато жрецът на Ишап припяваше:
— Ишап благославя краля!
Луам седна. Донесоха древния меч, носен някога от Данис, първия крал от рода Кондуин, и той го положи на коленете си — в знак, че ще защитава Кралството с живота си.
Тъли се обърна и кимна на главния жрец на Ишап, който удари с дървения жезъл по пода.
— Свърши часът на нашия избор. Тук и сега, провъзгласявам Луам Първи за наш законен и неоспорим крал!
Тълпата откликна с рев:
— Слава на Луам! Да живее кралят!
Жреците на Ишап тихо запяха и главният жрец ги поведе към вратата. Удари восъчния печат с тоягата си и той се пръсна с пукот. Удари още три пъти по вратата и стражите отвън я отвориха. Преди да пристъпи навън, той припя последната фраза от ритуала на коронацията и после обяви на множеството в коридора:
— И нека да се разнесе вестта надлъж и шир. Луам е нашият крал!
Вестта се понесе по коридорите, из целия палат и из града по-бързо от птица. Хората наизлязоха по улиците, вдигаха наздравици за новия монарх — и не повече от един на хиляда разбраха колко близо до бедствието се бе оказало Кралството този ден.
Жреците на Ишап излязоха от залата и очите на всички се извърнаха към новия владетел.
Тъли даде знак на членовете на кралската фамилия и Арута, Мартин и Карлайн пристъпиха пред брат си. Луам протегна ръката си и Мартин коленичи и целуна пръстена с печата. Арута го последва, след него и Карлайн.
Алисия поведе Анита към трона — те двете бяха първите от дългата редица знатни особи — и започна заклеването във вярност от страна на благородниците. Лорд Калдрик подгъна разтреперан коляно пред своя крал и когато се изправи, на лицето му имаше сълзи на облекчение. Следваше Брукал, който също изрече клетвата си за вярност, а после промълви нещо на краля и Луам кимна.
Така продължи, докато и последният от пограничните барони, пазещи Северните тресавища, не се закле пред краля.
Луам връчи меча на Данис на един от пажовете, изправи се и обяви:
— Желанието ми е час по-скоро да започнат тържествата. Но има държавни дела, които трябва да се решат тук и сега. Повечето са радостни, но най-напред имаме един тъжен дълг, който трябва да решим. Има един, който липсваше днес в тази зала. Един, опитал се да обсеби трона, на който съм удостоен да седя. Че Ги дьо Батира кроеше измяна, не може да се отрече. Че той извърши скверно убийство, е неоспоримо. Но желанието на покойния крал бе да проявим милост в това отношение. И тъй като това бе последната молба на Родрик, ще я уважим, въпреки че бих предпочел да видя Ги дьо Батира наказан справедливо за делата си.
— Нека да се възвести — продължи Луам по-високо, — че от този ден Ги дьо Батира е обявен извън закона и е прогонен от нашето кралство, че неговите титли и владения се изземват от короната. Нека името и гербът му бъдат заличени от регистъра на владетелите на Кралството. Нека никой поданик на Кралството не му предлага подслон, огън, храна и вода. — Той огледа събралите се благородници и добави: — Някои тук присъстващи бяха съюзници на бившия херцог, така че аз не храня съмнение, че той ще чуе присъдата ми. Предайте му да избяга, да замине в Кеш, в Квег или в Ролдем. Кажете му да се скрие в Северните земи, ако никой друг не го приеме, но че ако бъде намерен в границите ни след срок от една седмица, ще загуби живота си.