Никой в залата не проговори и Луам продължи:
— Беше време на голяма скръб и страдание в нашите владения. Нека сега навлезем в нова ера, ера на мир и благоденствие. — Той даде знак на двамата си братя да дойдат при него и когато те се приближиха, Арута погледна Мартин, после изведнъж се ухили и в изблик на неудържимо чувство прегърна и Мартин, и Луам. За миг залата потъна в тишина, докато тримата братя стояха прегърнати, после възгласите отново я изпълниха.
Докато врявата продължаваше, Луам каза нещо на братята си. Мартин първо се усмихна широко, но после изражението му се промени. Арута и Луам закимаха енергично, но лицето на Мартин пребледня. Той понечи да възрази нещо, но Луам го прекъсна и вдигна ръка за тишина.
— Има нова подредба на нещата в нашето кралство. Нека да се знае, че от днес нашият възлюблен брат Арута е принц на Крондор, дотогава, докато в нашия дом се роди син, Наследник на трона. — От последното Арута като че ли не остана доволен. Луам продължи: — Освен това желанието ми е херцогството на Крудий, домът на нашия баща, да остане в нашата фамилия, докато е живо родословието му. За тази цел провъзгласявам Мартин, нашия възлюблен брат, за херцог на Крудий, с всичките принадлежащи титли, земи и права.
Тълпата в залата отново надигна възгласи. Мартин и Арута се отдръпнаха от Луам и новият крал обяви:
— Нека граф Ламът и рицар-капитан Касуми Ламътски се приближат до трона.
Касуми и Вандрос се сепнаха. Касуми беше нервен през целия ден, тъй като Вандрос му бе оказал голямо доверие, но сега пристъпи след Вандрос към трона с присъщото на цураните безстрастие.
Двамата мъже коленичиха.
— Милорд Брукал ме помоли да известя едно радостно събитие. Неговият васал граф Вандрос сключва брак с дъщеря му лейди Фелина.
Откъм тълпата ясно се чу хрипливият глас на Брукал:
— Крайно време беше.
Неколцина от по-старите придворни в двора на Родрик пребледняха, но Луам се присъедини към общия смях.
— Също така желанието на херцога е да му се позволи да се оттегли в именията си, където да се наслади от плодовете на дългата си и полезна служба на Кралството. Ние дадохме съгласието си. И понеже той няма син, също така негово желание е титлата да се прехвърли на оногова, който може да продължи да служи на Кралството, на онзи, който прояви необичайно дарование в командването на Ламътския гарнизон на армиите на Запада по време на отминалата война. Заради неговите многобройни подвизи и вярната му служба, с настоящето изразяваме нашето одобрение на този брак и имаме удоволствието да провъзглаим Вандрос за херцог на Ябон, с всичките произтичащи от това титли, земи и права. Станете, лорд Вандрос.
Вандрос се изправи, малко развълнуван, и застана до бъдещия си тъст. Брукал го плесна дружески по гърба с лапата си и стисна ръката му.
Луам извърна очи към Касуми и се усмихна.
— При нас има един, когото доскоро смятахме за свой противник. Сега той е наш верен поданик. Касуми от Шинцаваи, за твоите усилия да донесеш мир на два враждуващи свята, за проявената от теб мъдрост и кураж в защитата на нашите земи от Братството на Тъмната пътека, ти поверяваме командването на гарнизона в Ламът и те провъзгласяваме за граф на Ламът, с всички произтичащи от това титли, земи и права. Станете, граф Касуми.
Касуми бе онемял. Наведе се бавно над кралската десница, както бе видял да правят другите благородници, и целуна кралския пръстен с печата. После погледна краля в очите и каза:
— Кралю и повелителю мой, обричам ви живота и честта си.
— Милорд Вандрос, приемате ли граф Касуми за свой васал? — попита Луам.
Вандрос се ухили.
— С радост, ваше величество.
Касуми се оттегли при Вандрос, с блеснали от гордост очи. Брукал удостои и него с един здрав удар по гърба.
Раздадени бяха още няколко служби, освободени поради интригите в двора на Родрик и поради жертвите във войната. Когато вече изглеждаше, че всичко е свършило, Луам каза:
— Нека до трона се приближи скуайър Пъг Крудийски.
Пъг се озърна към Катала и Кълган, изненадан, че са го повикали.
— Какво…
Кълган го подбутна напред.
— Иди и разбери.
Пъг пристъпи пред Луам и се поклони. Кралят обяви:
— Това, което е сторено, е нещо лично, между нашия баща и този човек. Сега нашето желание е всички във владенията ми да знаят, че името на този човек, наричан някога Пъг, сирак от Крудий, е вписано в регистрите на нашата фамилия. — Той протегна десницата си и Пъг коленичи пред него. Луам му поднесе пръстена, след което хвана Пъг за раменете и го накара да се изправи. — Нека бъде според волята на моя баща, и нашата. От днес нека всички в нашето кралство знаят, че този мъж е Пъг Кондуин, член на кралската фамилия.