Выбрать главу

Тъли и Кълган бяха готови да се впуснат в поредния си непримирим спор, но Мартин отряза и двамата.

— Хайде да сменим темата. Главата ми се замая и вашите разпри ще ми дойдат много.

Тъли и Кълган се спогледаха изненадани, после и двамата се усмихнаха и му отвърнаха като един:

— Да, милорд.

Мартин изпъшка, а всички останали се разсмяха. Мартин поклати глава.

— Всичко това е толкова странно, след толкова страхове и тревоги, че… Че то аз за малко щях да тръгна с Амос… — Той се огледа. — Но къде е Амос?

Като чу името на морския вълк, Арута също вдигна глава, прекъсвайки разговора си с Анита.

— Вярно, къде е онзи пират?

— Спомена ми, че уреждал някакъв кораб — отвърна Мартин. — Помислих, че се шегува, но не съм го виждал след коронацията.

— Уреждал кораб ли? — възкликна Арута. — О, богове скръбни! — После се обърна към Луам. — Ваше величество, ако позволите.

— Иди и го доведи — каза Луам. — Според всичко, което ми разказа, и той заслужава някаква награда.

Мартин стана и заяви:

— Ще дойда с теб.

Арута се усмихна.

— С удоволствие.

Двамата братя бързо излязоха от залата и изхвърчаха на двора. Портиери и пажове извеждаха конете на рано подранили да си тръгват гости. Арута и Мартин грабнаха юздите на първите два и ги яхнаха, оставяйки безцеремонно двама дребни благородници без коне. Благородниците ги изгледаха зяпнали от яд и удивление.

— Моля за извинение, господа — извика им през рамо Арута и препусна в галоп през портите.

Докато минаваха по моста над река Риланон, Мартин извика:

— Каза ми, че ще отплава призори!

— Значи имаме още малко време! — подвикна в отговор Арута и двамата пришпориха конете по лъкатушещите към залива улици.

Градът гъмжеше от празнуващи хора и на няколко пъти се наложи да забавят, за да не стъпчат някого. Най-после стигнаха крайбрежната улица и спряха конете.

Пред входа на кралския пристан седеше само един страж, и то като че ли задрямал. Арута скочи от седлото и го сръга. Шлемът на стража падна от главата му, а след миг и самият той се килна на паважа. Арута го огледа и заяви:

— Жив е, но утре ще го цепи главата.

После отново скочи на седлото и двамата препуснаха покрай брега към последния кей, откъдето тъкмо отплуваше голям красив кораб. На кърмата му стоеше Амос Траск.

— Амос! — изрева Арута и дръпна юздите на коня си.

— Май всичко е наред, нали? — викна Амос от кораба, ухили се и посочи една от пристанищните сгради. — Пазачите са в ей оня склад. Малко са понатъртени, но ще оживеят.

— Амос! Това е кралски кораб! — пак ревна Арута.

Амос Траск се разсмя.

— Знам де. Обаче „Кралска лястовица“ е много хубаво име. Е, кажи на брат си, че някой ден ще му го върна.

Мартин започна да се смее. Арута също се разсмя и подвикна:

— Ей, пирате! Ще му кажа да ти го подари.

— Ах, Арута! Най-веселото на живота му отнемаш — отвърна Амос с отчаян стон.

Информация за текста

© 1982 Реймънд Фийст

© 2000 Валерий Русинов, превод от английски

Raymond E. Feist

Magician, 1982

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2007

Публикация:

Реймонд Фийст

Сага за войната на разлома, т. I

I част — Чиракът на магьосника

II част — Майстор магьосник

Издателство „Бард“, 2000

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3744]

Последна редакция: 2007-10-30 08:00:00