Тъли и Кълган бяха готови да се впуснат в поредния си непримирим спор, но Мартин отряза и двамата.
— Хайде да сменим темата. Главата ми се замая и вашите разпри ще ми дойдат много.
Тъли и Кълган се спогледаха изненадани, после и двамата се усмихнаха и му отвърнаха като един:
— Да, милорд.
Мартин изпъшка, а всички останали се разсмяха. Мартин поклати глава.
— Всичко това е толкова странно, след толкова страхове и тревоги, че… Че то аз за малко щях да тръгна с Амос… — Той се огледа. — Но къде е Амос?
Като чу името на морския вълк, Арута също вдигна глава, прекъсвайки разговора си с Анита.
— Вярно, къде е онзи пират?
— Спомена ми, че уреждал някакъв кораб — отвърна Мартин. — Помислих, че се шегува, но не съм го виждал след коронацията.
— Уреждал кораб ли? — възкликна Арута. — О, богове скръбни! — После се обърна към Луам. — Ваше величество, ако позволите.
— Иди и го доведи — каза Луам. — Според всичко, което ми разказа, и той заслужава някаква награда.
Мартин стана и заяви:
— Ще дойда с теб.
Арута се усмихна.
— С удоволствие.
Двамата братя бързо излязоха от залата и изхвърчаха на двора. Портиери и пажове извеждаха конете на рано подранили да си тръгват гости. Арута и Мартин грабнаха юздите на първите два и ги яхнаха, оставяйки безцеремонно двама дребни благородници без коне. Благородниците ги изгледаха зяпнали от яд и удивление.
— Моля за извинение, господа — извика им през рамо Арута и препусна в галоп през портите.
Докато минаваха по моста над река Риланон, Мартин извика:
— Каза ми, че ще отплава призори!
— Значи имаме още малко време! — подвикна в отговор Арута и двамата пришпориха конете по лъкатушещите към залива улици.
Градът гъмжеше от празнуващи хора и на няколко пъти се наложи да забавят, за да не стъпчат някого. Най-после стигнаха крайбрежната улица и спряха конете.
Пред входа на кралския пристан седеше само един страж, и то като че ли задрямал. Арута скочи от седлото и го сръга. Шлемът на стража падна от главата му, а след миг и самият той се килна на паважа. Арута го огледа и заяви:
— Жив е, но утре ще го цепи главата.
После отново скочи на седлото и двамата препуснаха покрай брега към последния кей, откъдето тъкмо отплуваше голям красив кораб. На кърмата му стоеше Амос Траск.
— Амос! — изрева Арута и дръпна юздите на коня си.
— Май всичко е наред, нали? — викна Амос от кораба, ухили се и посочи една от пристанищните сгради. — Пазачите са в ей оня склад. Малко са понатъртени, но ще оживеят.
— Амос! Това е кралски кораб! — пак ревна Арута.
Амос Траск се разсмя.
— Знам де. Обаче „Кралска лястовица“ е много хубаво име. Е, кажи на брат си, че някой ден ще му го върна.
Мартин започна да се смее. Арута също се разсмя и подвикна:
— Ей, пирате! Ще му кажа да ти го подари.
— Ах, Арута! Най-веселото на живота му отнемаш — отвърна Амос с отчаян стон.