— Никога не съм чувал за такъв народ, нито за тази империя — каза Боррик.
Тъли кимна и отговори:
— Щях да се изненадам, ако бяхте чували. Корабът на този човек не е дошъл от нито едно море на Мидкемия. — Пъг и Томас се спогледаха и Пъг усети, че го побиват мразовити тръпки. Лицето на Томас пребледня.
Тъли продължи.
— Можем само да разсъждаваме как са го постигнали, но съм сигурен, че този кораб е дошъл от друг свят, изолиран от нашия във времето и пространството. — И преди да последват въпроси, добави: — Позволете да обясня.
— Този човек гореше от треска и умът му блуждаеше. — Лицето на Тъли потръпна от спомена за споделената болка. — Оказа се, че е член на почетната гвардия на някой си, когото той наричаше в мислите си единствено „Великия“. Образите бяха противоречиви и не мога да бъда сигурен, но по всичко изглежда, че са смятали това свое пътешествие за странно, както заради присъствието на този „Велик“, така и заради самия характер на мисията. Единствената конкретна мисъл, която успях да уловя, беше, че този „Велик“ не е трябвало да пътува на кораб. Освен това получих само някои малки, но много бързи и несвързани впечатления. Имаше някакъв град, който той наричаше Янкора, после някаква ужасна буря, последвана от внезапно ослепително сияние, което може да се обясни с мълния, поразила кораба, но не мисля, че е било това. Последва мисъл как капитанът и другарите му са изхвърлени зад борда. И после — разбиването в скалите. — Той замълча за миг. — Не съм сигурен дали тези картини са били в същата последователност, но допускам, че екипажът е загинал преди онази ослепителна светлина.
— Защо? — запита Боррик.
— Ще поясня по-нататък — отвърна Тъли. — Първо бих искал да обясня защо смятам, че този човек е от друг свят.
— Този Ксомич е отраснал в страна, управлявана от могъщи армии — продължи Тъли. — Те са войнствена раса, чиито кораби контролират моретата. Но кои морета? Никога, доколкото ми е известно, не се е споменавало за контакти с такъв народ. А имаше и други видения, които са още по-убедителни. Велики градове, много по-големи от тези в сърцето на Кеш, най-големите, които са ни известни. Армии, маршируващи на парад по времето на някакъв върховен празник, преминаващи за преглед под огромна естрада; градски гарнизони, по-големи от кралската армия на Запада.
Алгон каза:
— Все пак нищо не доказва, че те са от… — Той замълча, сякаш самото допускане му беше непосилно. — От отвъд Безкрайното море. — Тази възможност, изглежда, го безпокоеше повече от представата за някакво място не от този свят.
Тъли, изглежда, се подразни от прекъсването.
— Има и още, много повече. Проследих го по време на съновиденията му, повечето от които свързани с родната му земя. Той си спомняше същества, неприличащи на нищо от това, което съм виждал или чувал — шесткраки твари, теглещи фургони като волове, и други същества, някои от които наподобяваха насекоми или влечуги, но говореха като хора. Страната му е гореща и споменът му за слънцето беше като за много по-голямо от нашето и с по-зеленикав оттенък. Този човек не е от нашия свят. — Последното отецът изрече с унила увереност, премахвайки всякакви съмнения, ако такива все още съществуваха. Тъли никога не се изразяваше толкова категорично, освен ако не бе напълно убеден.
В залата настъпи гробно мълчание; всеки потъна в размисъл над казаното. Сякаш никой не искаше да проговори, за да не би с думите си да подпечата завинаги сведенията на отеца и да ги превърне във факт, докато с мълчанието като че ли всичко чуто можеше да отмине като лош сън. Боррик стана, отиде до прозореца, който гледаше към един заден калкан на замъка, и остана там, втренчил поглед навън, сякаш търсеше нещо по гладката стена, нещо, което ще му предложи отговор на въпросите, които се въртяха в главата му. После бързо се обърна и каза:
— Как са стигнали тук, Тъли?
Жрецът сви рамене.
— Навярно Кълган ще може да ни предложи някаква теория, обясняваща средствата. Това, което аз бих могъл да подредя като най-вероятна последователност на събитията, е следното: корабът е попаднал на буря; капитанът на кораба и по-голямата част от екипажа са загинали. Като последен изход този „Велик“, който и да е той, е изрекъл някакво заклинание, за да измъкне кораба от бурята, да промени времето или друго някакво могъщо деяние. В резултат на което корабът е бил изхвърлен от своя свят в този и се е появил край брега при Моряшка скръб. Тъй като корабът се е движил с голяма скорост в своя свят, може би се е появил тук със същата скорост и след като ветровете от запад са били силни, а почти или съвсем е нямало екипаж, корабът се е натресъл право в скалите. Или просто се е появил на скалите, разбит в мига, в който се е появил тук.