Сухоликият, с лопатести ръце Вихрогонов насочва подпряната на станока бургия и резецът й с пронизително свистене потъва в скалата. Ръцете — спокойни, рамената, гърдите — свободни. Миньорът само регулира посоката и дори има възможност да разговаря.
— Ту право, ту късо… защо така? — опитвам се да проникна в тайните миньорски.
На излизане от тунела Гарванов ме накара да се вгледам в жилиците на скалата и обясни как се разполагат дупките в зависимост от твърдостта й и направлението на нейните „жили“.
Борбата със скалите има своя неписана „тактика“, изучавана не в книгите, а в „боя“, където миньорът придобива усет за съпротивителните качества на камъка и за начините най-бързо и дълбоко да се разбива.
Тази борба има и свои драматични перипетии, дреболии, неудачи… Свършил-несвършил урокът, като забелязва, че ръководителят на тунела ще излезе с нас, Гарванов грабна един стоманен свърдел и му го подаде:
— Гледай, Ангелов, къде си е оставил ръцете оня левак — заварчикът!
Вгледахме се и ние в бургията, но нищо не открихме. Ангелов я наплюнчи и тогава забелязахме на върха непохабената още видиева пластинка, неумело прикрепена от заварчика към резеца.
— Умориха ни тия заварчици — разпалено продължи водносиловският ветеран, като взе бургията и я хвърли на земята, — вземаш нова уж, а още не захапала камъка — захлопва като женско чейне!
Кафявите му очи неочаквано се бяха вкоравили и ако да не беше ме изпреварил находчивият мой колега от Водносиловия път, бих ги сравнил с коравината на… стоманата.
Попитах земляка Ангелов защо не оправят тая дреболия.
— Ама че „дреболия“ — сепна се той като ужилен и една удивителна без точка се яви по средата на високото му чело. — Пет години заварчиците на Водносиловия път учиха тая „дреболия“ и още не са я хубаво научили!
— За пет години хората научават философията и една година им артисва — подразних го, но землякът не се предаде:
Това е малко по-сложно и от философията, защото за усвояването на тоя занаят са необходими не само знания, но и специализирани рефлекси, които се придобиват не за ден и два… Нейсе! — махна той с ръка. — Ела сега на „кучешкия зъб“, да ти покажа къде ще залостим стената!
Изкачихме се встрани от шосето на един камък, наподобяващ наистина кучешки зъб, с малка площадка на върха, откъдето се виждаше много добре оная част от дефилето на Въча, където се разполага постепенно строежът на „Филипов мост“. Под камъка зееше сондажна дупка, провъртяна от геолозите, които бяха опипвали скалните сухоребрия по двата бряга, за да намерят надеждни основи за огромната стена. На камъка бяха изчегъртали:
„Да се помни: Генчо и Пумата сърбаха на тоя камък мътеница. Корава излезе майката земя, ура-а-а-а!“
На какво се бяха толкова израдвали авторите на тоя „севаст-огняновски“ каменен летопис? — Според Ангелов — не само на пригодната за баражиране планинска теснина, но и на здравите скални пластове, и на благоприятното им направление. Тези пластове щяха да поемат напрежението на дъговата стена, която ще задържи водата не със слонската си тежест, както е при обикновените „прави“ стени, а с динамичното съпротивление на сводестата си конструкция.
Около триста метра дълга и сто четиридесет и четири метра висока, дебелината в най-горната част на стената няма да надмине пет метра и въпреки това тя ще може да издържа четири пъти по-голямо от теоретически изчисленото напрежение. В момента се извършва изпробването на макета в една абсолютно наподобяваща на естествените условия обстановка, само че в лабораторен мащаб. Подготовката за построяване на конструктивно най-интересната у нас язовирна стена на „Антонивановци“ е в пълен ход: на „Орехова поляна“ се строят апартаменти, пътят Кричим–Девин се отбива, реката ще бъде „отместена“. Подравняват се и площадки за бетонозавода и за двата едрокалибрени кулокрана, два стоманени динозавъра, които ще помогнат със стоманените си челюсти да бъде събрана попиляната нахалост вода на Въча в едно могъщо езеро с вместимост 280 000 000 кубика.
След това? След това — от сто четиридесет и триметровата бетонна урва — долу, в турбините на ВЕЦ-а, където всяка водна капка ще се превърне в искра, общо 120 000 киловатчаса електрическа енергия годишно (ВЕЦ „Пещера“ дава 110 000 квч). При това „Филипов мост“ е само един от петте баража на новата каскада, два от които ще бъдат построени между Кричим и „Орехова поляна“, друг един в местността „Цанкова скала“ над село Михалково, пето стъпало — в Тишели, и последно, шесто — в Доспат.